Приютът е спрял прием на нови кучета преди окончателното затваряне, но животът тук си кипи, както всеки един ден от изминалите почти 4 години. Въпреки огромния напън за събиране на средства, който ни е мобилизирал напълно, ние продължаваме да вършим своята истинска работа – да се грижим за най-окаяните несретници на улиците на София.
Клиниката е пълна, стационарът също – кучетата, приети за лечение през ноември ще се радват на грижите на нашите лекари до края на месеца, когато всички вече приети ще са добре и пътищата ни ще се разделят. Избрахме 3 различни случая, за които да ви разкажем днес – уви, все много типични за нашата работа.
Циганчетата
Те са 8 кучета Филиповци. Водят се домашни. Докараха ни ги ловците на Екоравновесие за кастрация по програмата за ромските квартали. Когато обаче ги разтоварихме, героите бяха толкова гуреливи и зле-изглеждащи, че пуснахме бърз тест за гана. Излезе положителен и кандидатите за кастрация влязоха вкупом в инфекциозния ни стационар за лечение.
Всички герои са млади. Най-голямото е на около година. Ужасното е, че вият непрестанно – никак не им харесва да седят в клетки, горките, но ще се наложи да потърпят, ако искат да живеят. Вчера за съжаление в приюта имаше огромен скандал с роми, които дойдоха да си търсят едно от кучетата /синеокото/. Бяха сигурни, че ще им продадем тайно животното и много сърдити. Обяснихме им, че кучето не е готово, че още се лекува, че ще им го върнем на място вече кастрирано – не се получи. Взеха си го недоизлекувано и подписаха протокол, че са наясно, макар според нас да не бяха. Уви, когато става дума за кучета, които се водят нечии, нашите правомощия са точно никакви.
Райна
Райна е едно краставо куче, което приехме в края на номеври от Княжево. Тя е на 1,5-2 години, напълно гола и много, ама много слаба. Търсейки завет от страховитото време Райничка си е намерила полу-разрушена външна тоалетна, където да се крие. Там са я намерили хората, които ни се обадиха. Отидохме възможно най-бързо да я вземем, т.к. е ясно, че толкова голо куче няма как да издържи дълго на студа.
Приели сме много краставички за лечение и бихме продължили да приемаме, но за жалост при наличието на инфекциозно-болни кучета в клиниката /7-те с ганата/ приемът на имунно-компрометирани животни става твърде рисков. Наложи се да откажем помощ на едно куче, което наистина има нужда от нея в момента:
Ако можете да предложите съпорт с приемен дом, където кучето да се лекува, пишете на Тихомира ТУК.
Майки
Майки е бебе на около 2 месеца. Минаващи хора в кв.Люлин го чуват да плаче. Когато го разгледали, видели, че част от пръстите и на двете му предни лапички липсват поне от два дни. Промихме го, направихме превръзки и го пратихме за рентгенови снимки, за да се види състоянието на костите, както и да се изрежат некротизиралите тъкани. Не можем да кажем със сигурност какво му се е случило, но стигнахме до извода, че вероятно трамвай е минал през предните му краченца.
Надяваме се, че след като махнахме излишната плът и натрошените костици лечението на Мики ще мине без операция и момчето ще може отново да тича някой ден, макар и не твърде елегантно. Иначе бебето е страхотно, не гъкна при всички манипулации и се държа смело и добронамерено със всички. За сметка на това не пожали сили, за да се оплаква шумно от затварянето в клетка за през нощта, но вече не му се налага – има си готини приемни стопани, които да го гушкат.
Продължаваме напред, мили приятели, благодарим ви, че не спирате да мислите за най-тъжните кучета на града!