Намирането на добри стопани за бездомни кучета не е най-лесната задача на света. Понякога страшно ти провървява и не можеш да повярваш колко невероятен късмет е извадил еди-кой-си , оставайки само за кратко в приюта, намирайки страхотно семейство, което да го обича завинаги. По-често обаче седиш и се чудиш – е как такова прекрасно куче толкова много време не намери човек да го поиска!? Хари и Нира са две такива кучета – и двамата са живели повече от 2 години с нас, и двамата са супер готини характери, и двамата не искаха нищо повече от това да получат шанс да обичат и да бъдат обичани. Днес с голямо удоволствие ви съобщаваме, че и двамата го получиха!!!
Хари
На всеки му се случва да не му върви, но Харалампи наистина беше всепризнатият Марко Тотев на кучешкия свят. Две години подред, горкият Харалампи беше първенец в класацията „Карък на годината“ в приюта – за 2011 и 2012. Без нито едно запитване от местни осиновители и със 7 (словом: СЕДЕМ) провалени опита да отпътува към нови стопани, Хари беше самостоятелен „черен списък“ сред нашите кучета и на път да „победи“ в този своеобразен конкурс за трети пореден път. Но не би!
Харалампи се появи при нас по следния начин: бяхме отишли по сигнал в Овча Купел да търсим ударено от кола куче. Докато се суетим около нашата си кола обаче, вратата останала отворена за малко и докато я затворим – що да видим! На задната седалка се наместило малко тигрово момче, вероятно кръстоска с бултериер, много енергично, ентусиазирано и категорично убедено, че тръгва с нас. Тогава Харалампи беше млад, 8-10 месечно кутре, попаднало на улицата неясно как, но много любопитно и добронамерено към всеки хомо сапиенс. Бяхме сигурни, че бързо ще го харесат – такива весели дребосъци уж се търсят. Къде ти… Харалампи направо ни разказа играта.
Днес обаче, благодарение на AAFA господин Харалампи (вече твърдо само Хари) се шири и глези из новия си дом в Англия, щурее на разходки, търчи из двора и се въргаля по меките канапета, погален, нахранен, стоплен и изключително щастлив!!! УРА!
Нира
Госпожица Нира попадна в приюта като мъничко бебенце, заедно с майка си Наоми и цяло кучило малки безобразнички. Полека-лека успяхме да задомим всички други, дори мама /която си живее живота с Атанас Джонев!/, но Нирка не извади късмет. Оказа се, че има много лека форма на тазобедрена дисплазия, която не би била проблем ако си живееше като домашно куче, но се превърна в болка в студения бетонен приют – зимата Нира започваше да куца. Едната зима Нира намери страхотни приемни стопани, които направиха всичко възможно да я освободят от болката. Оставена самичка вкъщи обаче Нира правеше погроми и така се върна обратно при нас.
Сами се сещате, че изречението „здравей, търся дом за едно страхотно куче, което има малко дисплазия и е лееекинко тиранозавър като остане само, искаш ли го?“ не трупа особено много положителни отговори. Всъщност – нито един за повече от 2 години и половина. Хайде, няма да се правим на глупави и да ви мотаем – ясно е: Нира започва живота си отначало!
За новото начало Нира има да благодари на нашите приятели в K9Rescue! Тя е вече при тях, макар и без собствено семейство все още, тя си има стаичка, която се отоплява за студените зимни нощи и по цял ден щурее из един страхотен двор с други приятелчета, докато чака да я намерят нейните хора от Англия! Крачетата не я болят, напълняла е малко и е станала изумително кротичка и спокойна – казват дори, че вероятно вече не я е страх толкова да бъде сама, но въпреки това са решили да я задомят само при хора, които са си у дома по цял ден! На добър час, мило момиче!
