Въпреки огромния брой задачи, които ни затрупаха последните /и предстоящите/ месеци, нашата най-важна задача е както винаги – щастието на юначетата, за които се грижим. Затварянето на приюта (в комбинация с неочаквани изцепки от страна на холандските ветеринарни власти) ни постави в трудното положение да търсим скорострелно други места за нашите хайванчета. Намирането на добри осиновители за бездомни кучета си е приключение само по себе, но когато става дума за животинки с трайни увреждания приключението става дълго и с неясен завършек. Днес се хвалим с добри новини за двама наши „заседяли“ герои – едноокото стафче Стефан и болния от хронична демодекоза сладур Ринкъл.
Стефчо
Виждали сме много окаяни животни на косъм от смъртта. Стефан е сред най-запомнящите се, а това наистина означава много. Когато цъфна в приюта насред лютата зима миналата година изглеждаше поне 100-годишен, невъзможен за възстановяване смъртник. Както всички герои от своята порода обаче и Стефан доказа, че силното сърце може всичко. Дълго яде, дълго се възстановява от операцията на окото /отстраняване/, дълго спа и накрая се превърна в един объл красавец със силен дух и трайно добро настроение!
Предвид красотата му не би било трудно да си представи човек как бързо и лесно ще го задомим при яко семейство, но само сме си въобразявали. Дали защото няма оченце или защото е пълно със стафове и питове в беда – Стефан висеше във своята клетка без нито едно запитване, но и без много да се обижда, приел затвора като единствено спасение от ужаса на улицата, което е много умно и любезно от негова страна. Бяха станали неразделни с Валя – неговата приятелка полу-хъски, на която и липсваше също дясното оченце и всички много се умиляваха от тях – мила компания бяха, наистина.
Накрая чудото все пак се случи (както казва Надя – за всяко куче може да се намери дом, стига само да не се откажеш) – гениалните Blind Dog Rescue UK му намериха приемно семейство и го планираха за следващия транспорт в края на лятото. Пуснахме всички тестове, както правим за пътешествениците и – о, ужас! Стефан се оказа болен от дирофилария – скъпа и коварна за лекуване болест, която можеше да коства не само дома му, но и живота му. Тогава се включихте мощно вие – приятелите на софийските бездомни кучета. Събрахте средства за лечението на Стефчо и му дадохте огромния шанс да започне на чисто! Така и стана!
В новия си английски дом обаче Стефан започна да безобразничи. Видял се за първи път със свои си обичливи хора, топло креватче, пълно тумбаче и собствена къща той започна да се дуе на другото куче в семейството (едно кротко старче, на което не му трябва много, за да реши да отиде на по-доброто място) и се наложи експресно да бъде евакуиран преди да е станала беля.
Примрели от ужас предложихме на Blind Dog Rescue UK да го вземем обратно. Получихме отговор: „Как ли пък не! Измъкнал се е от толкова трудно премеждие, никакво връщане назад, оттук – насетне само хубаво за Стефан, ще намерим изход от ситуацията.“
Днес Стефан се шири като бей в грижовния дом на новото си приемно семейство, държи се прилично и става все по-красив и по-щастлив с всеки изминал ден. Хвалебствията за него са такива, че току-виж останал където е, а ако смени този дом с друг, то ще е само за най-прекрасни и грижовни осиновители, които ще го обичат такъв, какъвто е – едно кълбо от ентусиазъм и сила, енергия и остър ум, гюленце от щастие и ищах за живот! Честито, Стефане! И умната!!!
Ринкъл
Всеки, който е идвал през последната година и половина в Богров познава Ринкъл. Той беше онова свръх-дружелюбно куче с разранената от хронична демодекоза кожа, което подскачаше като зайче в мига, в който видеше някой да се задава към външните заграждения. Толкова мил, толкова добронамерен, толкова гушкателен и добър Ринкъл беше сред най-безперспективните наши животни, обречен на живот в клетка с вечно болна кожа.
Хроничната демодекоза не е опасна болест, не може да убие кучето. Може „само“ да го осъди доживот на самота и страдание, защото хората наистина се ужасяват от мисълта да имат кожно-болно куче. Ужасното е, че когато демодекозата хронифицира животът в приют само влошава нещата. На хронично-болните герои им е нужна специална грижа, в тихо, чисто, спокойно място, където собственото им щастие да захранва сриналия се имунитет и, така да се каже, здравето да порасте върху любовта и спокойствието в сърцето на болния герой.
Такова е днес положението на Ринкъл благодарение на Blind Dog Rescue UK! Разгледайте внимателно снимките в Богров и тези от Англия – състоянието на Ринкъл се е подобрило магически от големите грижи и многото любов, която получава от всички. Няколко от нас (помолиха да не казваме кои, че ги е срам) дори не можаха да познаят, че това е същото момче, а е минал малко повече от месец, откак сме го предали в грижовните ръце на BDR-UK!
Ринкълът е безумно щастлив и много доволен от новия си живот в Англия и ви праща много здраве. Държи се както се е държал винаги – прекрасно, учи се на ум и разум и най-вече – става все по-здрав с всеки изминал ден, благодарение на старателните грижи на приемната му стопанка, хубавия живот и добрата храна. Можем само да си пожелаем същото щастие и за другите ни хронично-демодекозни несретници. Амин!
Специални благодарности на нашите приятели Blind Dog Rescue UK
В нашия свят кучетата не се делят на породи, за нас те са „трудни“ или „лесни“. В коя графа ще попадне едно куче зависи от много неща – от размера, цвета, характера, възрастта, но най-вече от здравословното му състояние – кучетата с трайно увреждане, независимо колко са мили или красиви, намират дом най-трудно от всички.
Сред кучетата с увреждания също има шампиони по безкъсметие. И те са слепите кучета, а още повече – кучетата без очи. Такива обаче често се появяват по нашите улици – захвърлени от безсърдечни хора, които не искат да си създават затруднения, или по-лошо – се срамуват от това да имат куче, което не вижда.
През 3-те ни години в Богров през сърцата и ръцете ни преминаха напълно слепите Чебурашка, Дядо Йоцо, Рекс2, Анди /и четиримата останали без очички/, Хари, Боб Марли, Мишо, Бари, както и едноочковците Метеора, Дади, Валя и Стефчо. Всички те /с изключение на Чебуратора и Боб/, както и трикраката Сузи, беззъбата дебеланка Лена, нежелания гигант Джони, Стефчо, Ринкъл и още много късметлии, за които ще отделим специално местенце в блога, намериха своето щастие благодарение на великолепната работа, която вършат момичетата от Blind Dog Rescue UK!
Тепърва ще ви разказваме за щастието, което подариха BDR-UK на цял куп наши несретничета в навечерието на евакуацията от Богров. Днес искаме да им кажем едно огромно БЛАГОДАРИМ ВИ за невероятната подкрепа, за всички „безнадеждни“ кучета, които задомиха при великолепни семейства през годините, за даренията, които събраха за нова сграда, за това че са толкова прекрасни хора с огромни, трудолюбиви сърца, винаги отворени за страдащите животни.
Бъдете живи и здрави, мили момичета, да ви се връща доброто многократно, за нас е чест и гордост, че работим с вас, сваляме шапка на колосалните ви усилия и успехи!