Здравейте!
Пиша ви, за да ви кажа, че Немо е добре. Свикна в новия си дом, свикна с нас, свикна да ходи на каишка и да се разхожда по повече. Стараем се поне веднъж седмично, обикновено през почивните дни, да му осигурим по-дълга и изморителна разходка. Храним го със суха храна, понякога напоена с млекце или с бульон, купуваме му дреболии и му правим попарки, които той много обича (вече е 10 кг, без да му личат, а беше малко над 8).
Аз си останах от поддържащия персонал, а мъжът ми – Водач на глутницата. Водихме го на пикник на Витоша, на вила в Бистрица, на разходка в парка, на дълги разходки в квартала, дори беше редовен пътник в автобуса. Често го заглеждат хора и изразяват умилението си при вида му.
Е, разбира се, има и бели. На три пъти намираме в дома си “погром”, наложи се да си поръчаме дистанционно за телевизора, останах без джапанки и чехли. Навън е разсеян и не винаги отговаря на повикванията ни, но работим по въпроса. Пробваме някои от методите на Сийзър Милан.
Както всички предполагахме, искаме да задържим Немо. Признавам, той не е кучето, за което дойдох, но е кучето, което не искам да върна! Няма да описвам връзката между него и съпруга ми, която изненада и мен. Искаме да задържим Немо и да си е нашето куче, ние така си и го наричаме “нашето куче”.
Поздрави, Дени!
ПС: Пак според някои квартални кучкари – Немо е около 30% диво куче Динго 
Мъжът ми обаче не е никак съгласен с такова твърдение.
- – -
След това писъмце от Деница Пенчева, остава само да ви покажем ето тази снимчица на Немо от партито, на което беше подписан неговия осиновителски договор!
