Боговете явно обичат кучета. Фактът, че ни пратиха необичайно топло време в първите седмици на януари го доказва. Благодарение на тях успяхме да си създадем някаква рутина в полевите условия преди да е настанал големия мразилник. А за това как протичат работните дни сега, докато ремонтираме кучешката сграда и търсим начини да финансираме ремонта и оборудването на клиниката – ето няколко снимки от Креми, „каката“ на нашия екип за всички, които още не са идвали.
Добро утро, кучета! Часът е 8, започва сутрешната инспекция. Т.к. нямаме врати и проникването във всяка клетка иска поне двама силно мотивирани мъже (за предпочитане – великани), лекарите влизат в огражденията на кучетата заедно с момчетата, всеки бива инспектиран и ако е нужно – прегледан, мъкне се вода, храна, почистват се творенията и се изгребва снежецът. Сега, когато е студено това е сравнително чист процес – иначе множеството подскачащи за поздрав кучляци докарваха гледачите и лекарите до състояние ходещ човек от кал някъде на третото дворче. По този начин се минава през всяко заграждение два пъти дневно – сутрин и следобед.
Надникнете в „бърлогата“. В сградата, която ще бъде нашата клиника, освен сума ти кашони с неща от Богров /не питайте как се търси нещо/ се помещават и живи организми – там щъкат докторите и най-крехките им пациенти, а в центъра на живота стои кюмбето, което момчетата спретнаха, за да може екипът да се размразява периодично и на групи от по 3-4 човека. Както се вижда и на снимките – единственият не-болен свободен електрон на терена е дядо Рик – най-старото ни куче, на 17 години. Заслужил си го е дедко, да ни е жив и здрав все така.
Единствената ни топла стая е запазена за няколко изхвърлени кутрета, цял куп гъбясали котки и най-чувствителната техника на докторите.
А какво прави тук Емил? Установява с прискърбие, че въпреки всички одеала и парцали, с които момчетата усърдно „завиват“ единствения ни водоизточник, водата все пак е успяла да замръзне.
И майсторите, ах майсторите, работещи с пълна сила в синхрон с виещата на максимален саунд Лепа Брена. Имахме известни неразбирателства относно това, че липсата на тоалетна не означава, че може да се пикае по ъглите на помещението, да, наистина, да, АБСОЛЮТНО СИГУРНИ СМЕ.
A kак си отмарят момчетата след като приключат с храненето, поенето и чистенето във всяко импровизирано кучешко дворче? Като цепят дърва на поразия.
Ето така горе-долу минава един ден във Фермата през очите на хората. А иначе – да са ни живи и здрави кучетата, невероятни спасители са за нас. Като влезнеш при тях, като ти ударят един език, като те гушнат собственически… и забравяш за всички трудности. За вас го правим, джуджета, още малко търпение и ще си имате хотел 5 звезди!