Много и тежка беше работата ни през последния месец – преместването от Богров във Фермата навръх новогодишните празници беше голямо приключение – благодарим на всички, които се включиха с помощ. За съжаление, покрай многото ни задачи през първия месец на Фермата – сме изостанали малко с щастливите разкази от ежедневието на нашите кучета. В няколко поредни дни ви представяме последните кучета, които бяха осиновени от прют Богров при прекрасни хора, тук в България, днес е ред на Макс и… Макс, осиновени от Михаела и Михаил!
Макс е едно хъски, намерено до езерото Ариана . Беше мръсен, кльощав и не чак толкоз наперен като дойде, ама бързо грейна така, както умеят само северняците. Осиновен веднъж и върнат, понеже е доста гласовит (че и упорит), Макс вече има щастието да “пее” на ухото на Михаил Николов!
Всички се надяваме, че щом вече е разбрал, че ще получи цялото глезене на света, няма до изпитва нужда да показва гласовите си възможности твърде много. Засега май се справя, стискайте му паци здраво, защото хем е хубав, гальовен и умен, хем е северен хулиган с ескимоски обноски, пу, пу, пу, да ти дойде акъла, магаре!
И този е Макс. Този Макс обаче дойде със сестричката си Мори – ама като близнаци бяха, не можеш да ги отличиш един от друг. Тях ги беше гледала една жена няколко месеца, после реши да ги остави и така се появиха при нас. В началото двамата бяха много стреснати и неориентирани, но благодарение на доброволците бързо се адаптираха и заобичаха вниманието, галенето и разходките. Макс беше осиновен от Михаела Кирева – при това след като дълго я плашехме какъв е дивак и непослушко. Вместо това Максун се оказа едно супер-кротко и внимателно момче и Михаела не може да спре да го хвали!