ЗОВ ЗА ПОМОЩ: Крака за Чърчил от Челопечене

EDIT – 20.02.2014
БЛАГОДАРИМ ВИ!!!! ОТНОВО НАПРАВИХТЕ ЧУДО!!!
Средствата, нужни за операцията на Чърчил са събрани. Момчето може да бъде оперирано днес, или ако д-р Златинов има нужда да го понаблюдава – утре.
Ще ви държим в течение за операцията и възстановяването на Чърчил. Благодарение на две по-големи дарения Чърчил ще има възможност и да остане в ЦВК в първите, най-тежки дни след операцията.
Стискайте му палци!

Чърчил е роден от желано кучило и както се вижда с просто око е хъски – от тези, които ги харесват най-много – пухкав, синеок, че и добронамерен. Бил само на месец, когато с него „разплатили“ стар дълг и така се озовал в своето дворче в Челопечене – един псевдо-охранител беглец с леден поглед. В началото всичко било както трябва – Чърчил бил любимо галениче, водели го на разходка и изглеждало сякаш си живее живота. После обаче нещата се променили.

Не знаем точно как се е случило, вероятно изобретателният северен дух е намерил своя начин да избяга – не веднъж и не два пъти. На задния си ляв крак Чърчил има стара нескопосана операция, която ни подсказва, че е бил удрян от кола повече от веднъж. Дали заради скъпите ветеринарни сметки, или просто защото е „писнал“ на своето мило семейство, при следващия удар с кола – този път на десния заден крак – неговите хора не го завели на лекар.

Така, ден след ден, Z-образното счупване зараствало накриво, Чърчил ставал все по-нисичък и по-куц, докато най-сетне спрял да бъде онова лъскаво и красиво животно, с което човек може да се дуе на селския мегдан. Започнал да слабее, да се сплъстява повече и ето, че станал грозна гледка – счупеният крак, обърнат на 180 градуса, старото счупване довело до куцота – на кой му трябва такова куче? Правилно, само на „глупаци“ като нас. Така Чърчил се озовал на улицата – куц, гладен и самотен.

Фермата не приема нови зверове и вече веднъж се наложи да откажем помощ на момчето. Но когато вчера на пожар се обади приятелката на Чърчил от Челопечене с вледеняващото съобщение „един човек е хванал кучето и го влачи нанякъде със сезал“ трябваше да се организираме бързо и юначето скорострелно беше прибрано в иначе стабилно нагъчкан приемен дом. Казахме си – една ампутация не е чак толкова скъпа, все ще намерим парите.

Когато заведохме кучето в Централна Ветеринарна Клиника обаче, доктор Златинов ни съобщи страховита новина: да, положението с този заден крак е фатално, но на другия му е отстранена изобщо ставната ябълка и дума не може да става за ампутиране – ако не му осигурим поне една здрава задна патеричка – юнакът ще започне да си влачи дупето по земята. Мат в два хода – операцията, която би спасила Чърчил ще е адски скъпа, дори и с отстъпката, дори и без труда, дори и с невероятен човек като доктор Златинов.

500 лева. 500 лева са нужни, за да може този синеок юнак да тича отново някога. 500 лева не му достигат, за да стане отново красив и желан. 500 лева го делят от живота без болка на всяка крачка. На медицински език 500 лева са цената на изправянето на тибията, скъсяването на фемура и сглобяването на бедрената му става. Или казано просто – 500 лева представляват плътна бариера на пътя към щастието на господин Чърчил.

Свивахме рамене, хапахме устни, кършихме пръсти, но фактите са си факти. Без решаваща помощ от вас – Чърчил няма да се справи. Ще остане поредното куцо свидетелство за това как се гледат кучета в България и какво се прави с тях, когато се разболеят.

Ние обаче сме тежко болни от оптимизъм и упорито вярваме, че нищо не е толкова зле, колкото изглежда. Що животни дължат живота и щастието си на вас, мили приятели – може би бихте го направили и този път – за Чърчил?

Ако решите да му помогнете – ще сме ви адски благодарни. Можете да дарите за него чрез PayPal, е-pay или по банка – всички детайли ще откриете ТУК.
Дарения за Чърчил ще бъдат приети и на рецепцията на Централна Ветеринарна Клиника. Трябва само да кажете, че са „за сметката на Анимал Рескю София“.

От името на доброто юначе, търпяло и търпящо безропотно чудовищна болка, причинена и пренебрегната от човеци – благодарим на дарителите, които ще се включат. Искаме, трябва да вярваме, че светът не е толкова гадно място и в него има място за Чърчил. Но щастлив, скоклив, обичан Чърчил, а не сплъстено куцо парцалче, скитащо гладно и мразено из пущинаците, докато не се предаде окончателно.