Под флага на “опазващи българщината традиции” странджанци от село Бродилово се опитаха за поредна година да бесят и въртят кучетата си преди да ги хвърлят в ледената река, за да нямали шап и болести по животните през годината…
Тази година „празникът“ им се падаше на 1-ви март и беше посрещнат от полиция, медии, активисти и представители на местните ветеринарни власти.
„Полицията тероризира бродиловци вече цяла седмица“ казва пред ТОП НОВИНИ БУРГАС кметски наместник на село Бродилово Илия Илиев. „ Жителите попълваха декларации, че няма да участват в тричането, бяха заплашвани, имаше полицейско насилие.“ Той допълни още, че е твърдо ЗА провеждането на ритуала, тъй като се предава от поколение на поколение.
„Това са традиции, които са свързани с българщината и оцеляването на народа. Ако не са били тези традиции, българите нямаше да оцелеем”, допълва Илиев. “Ние няма да се предадеме. Ние ще продължиме традициите си и ако трябва – ще ги правиме и незаконно и пак ще си ги направиме” коментира той пред bTV.
Малко-известен етноложки факт е, че тази традиция съвсем не е стара, а и не включва всяко куче в селото, както правят бродиловци през последните десетилетия. Какво би трябвало да представлява самото „тричене“ (или тричане, както се среща по медиите) можете да прочетете тук.
Въпреки големите усилия на власти и приятели на животните – местните варвари твърдо били решени да проведат така наречения ритуал, наложило се полицията да им отнеме въжетата, с които се били засилили да бесят и въртят кучетата. Благодарим на полицаите, които доказват, че властите – стига да имат волята – могат да бъдат ефективни и убедителни, когато става дума за насилие над животни.
Сега именитите бродиловски родолюбци и пазители на нашето национално самосъзнание беснеят, че имало полицейски терор, че това били техните си кучета, че ще проведат все пак своето тричене, когато няма вражески агенти наблизо.
Поразително… В една страна ли живеем с тези… хора?
Вижте репортаж на Нова телевизия ТУК. Според полицията видеото, на което се вижда „репетицията“ на събитието не е достатъчно доказателство, за да бъдат наказани извършителите на жестокостта.