Бяха осем бройки – бебетата на хърбавата, беззъба, кожно-болна, но адски съвестна майка Баба Пити (тогава беше още мама Пити). Осем тлъсти тюфлечета и една концлагеристка, която не спираше да ги храни, мие и топли. Такова беше преди цели три години тяхното семейство.
Като осем капки вода бебетата израстнаха разкошно-красиви и лъскави в приюта – едри, гладки жълти кучета с царствена осанка. Почти всички намериха своето щастие още в началото. При нас останаха вече здравата, но все така нежелана от никого любима Баба Пити и нейната единствена стеснителна дъщеря – кротката, тихата, притеснената Руби.
Руби изглежда знае нещо повече от другите кучета и без да е видяла лошо от хората – ни няма доверие. На упоритите доброволци им отне 2 години работа, за да можем да кажем, че кучето е станало сравнително социално – уви, само до там. Руби се съгласи да окаже доверие на любимите си хора, но как да я забележат осиновители? Как да я поискат, когато в цялата лудница на приюта Руби става абсолютно прозрачна и невидима, когато Руби направо не иска да бъде видяна?
Всъщност – никак. За трите години, в които сме предлагали Руби на различни хора и приятелски организации с молбата да и дадат шанс, при толкова много любвеобилни животни, нуждаещи се от дом, тя не успя да предизвика интерес у никого. Много време е това три години да не те поиска нито един човек. Рано или късно ще се убедиш, че си нежеланото бездомно куче, което винаги си чувствал, че си. Руби и без това си нямаше самочувствие, а с времето реши да се сбогува с него окончателно.
Затворихме Богров, преместихме се във Фермата със 250 кучета. Сред тях – най-различни, но все такива, на които отдавна търсим варианти неуспешно. Така се получи, че в бройката от 500 живущи в приюта имаше около 200 постоянно сменящи се кучета – пристигащи и отпътуващи към по-добър живот. Останалите герои сякаш се абонираха трайно за пребиваването в приют – живот, който уж би трябвало да бъде временно такъв, за тях се превърна в доживотна присъда. Няма щастие в клетката – каквото и да правим с неуморните доброволци – щастието има съвсем друг вид, вкус и мирис, няма как да излъжем кучетата, че това е истински дом. Не е. И кучетата като Руби го знаят не по-зле от желаните кучета.
Щастливи сме, че днес можем да споделим нещо повече от добри новини за Руби – нашето момиче вече прави своите първи стъпки към щастието в прекрасен дом далеч от тук. Благодарение на нашите приятели от Blind Dog Rescue UK Руби е в новия си английски дом с Мо Нийл и нейния нов брат – Сторми!
Макар да и е трудно, само след седмица в новата обстановка Руби вече показва голям напредък! С малки стъпчици в правилната посока – уплашената, несигурната Руби се превръща полека в любопитната, гальовна млада дама, която стеснително не успяваше да разгърне своите таланти и качества в рамките на приютското съществувание. С дълги разходки в тихата зеленина на своята нова ферма, с помощта на увереното присъствие на новото си братче Сторми, със всеки изминал ден, в който спокойствието и добрината на новите и стопани утешават разбитото и сърце – Руби започва да чувства онази кучешка радост, която толкова време и убягваше: че животът е хубав и нищо не е страшно, когато си със своите хора!
Още дълъг път предстои пред Руби и Мо, докато се превърне и тя в едно весело, спокойно създание. Промяната обаче е вече започнала, остава само да се върви по предначертания прав път. И всяка следваща стъпка да бъде по-спокойна и весела от предишната.
Честито, Руби!