Ето такова едно писъмце получихме от Ани, осиновителката на Джоуи /бивш – Паули/ – сивия котарак от спирката на канала. Споделяме с вас няколко думи от нея, а по-долу ще намерите писмо от самия Джо:
Джоуи е един страхотен котарак с уникален характер! Адски е социален и много обича човешката компания. Много е игрив, въпреки че е вече на 5; много се гушка, но и много хапе, когато не иска да се гушка. Моментът е тънък, но бързо се научихме да го усещаме и всичко е наред 
Това е единствения котарак, който ме е посрещал на вратата всеки ден не за да го нахраня, а за да го гушна! Благодаря ви много за възможността да имам този прекрасен косматко вкъщи!
„Здравейте!
Повече от 7 котешки години вече, откакто си взех нови хора. Този път са готини: винаги има храна и вода; дават ми да си остря ноктите навсякъде; не протестират като ги хапя понякога, ама аз от любов! Само дето ходят някъде по 8-10 часа на ден и не ме гушкат и галят постоянно; “работа” му викат, да имало “пари” за храна…а храна знам какво е, хубаво нещо е! Като си дойдат обаче ги наказвам с принудително гушкане поне 10 мин. Няма “не искам”, “не мога”,”първо само да отида до тоалетна”, “бързам да излизам” – не – скачам и да ме гушкат! (бел. Ани: Научи се като му направим съответния знак с ръце да скача от земята – по крака ми – на рамото – не се гушка като обикновена котка, а слага предните лапи на рамото ми и мърка много. Обяснявах на приятеля ми, че това не е куче, за да го учи на команди, но въпреки това Джоуи възприе много лесно, бързо и неочаквано за мен.)
Казах ли ви за наблюдателницата? Много як перваз с гледка си имам; и драскалка за нокти. Най-любимата ми играчка обаче е станиолено топче – голям купон е! Също е голям купон нощем да скачам по краката на хората ми, докато спят; като се наиграя пък обичам да лягам покрай главите им. Не, че няма място за мен отстрани на леглото – имам си мой ъгъл, обаче е друго да си сложиш главата на възглавница, тия хората не са глупави.
Обичам също да седя с тях на масата – да си имам стол и когато те седнат, да си сядам на моя стол. Тяхната храна е гадна, не ми харесва въобще, но понеже съм много готин седя да им правя компания отстрани. Има точно две неща, които понякога си позволявам да хапна от тяхната храна и то за да не ги обидя, понеже ме черпят – обичам риба, ама от реката, а не от магазина; и също телешкото ми харесва; но ако няма много подправки.
Един път ме водиха при едни други хора; едни с престилки. Беше много страшно – не другите хора, а пътя до там! Ужас! Мяуках колкото можах, но никой не ми помогна; накрая легнах в моята човечка; тя твърдеше, че и преча да кара, но не ме интересуваше въобще. Другите хора ме поогледаха, казаха ми, че съм дебел (6 кг) и после тръгнахме обратно по дългия ужасен път.
Но това беше отдавна и вече всичко е наред вкъщи. Даже мисля да си полегна ей сега!
Джоуи„
- – - – -
Приятели,
все още се борим да си направим различна система за обявите на кучетата и котките – затова не можете да видите всички наши животни на сайта в момента.
Освен многото кучета в приюта, имаме и много котки в приемни домове, които очакват своите любящи стопани.
Ако искате да осиновите котка – драснете ни на cats@arsofia.com – за да можем да ви запознаем.