Още 60-тина чувала с боклук събра таз-съботната доброволческа бригада по почистването, а бившите мизерни полянки около приюта започват да изглежда все по-цивилизовано и приветливо!
Слънцето се усмихна на доброволците-нинджи и ги огряваше нежно, докато те воюваха с натрупаните огромни количества опаковки, стъкла и всевъзможни необясними отпадъци – вкопани, затрупани, въргалящи се, омотали се по треви и трънаци…
Този път групата беше още по-голяма. Нужни им бяха няколко часа, за да могат да изчоплят от неясно защо разорана комбинация от почва с гнусотии в нея точно пред входа. А количеството събрани стъкларии е направо плашещо, никой не си беше дал сметка колко зле е минирано наоколо.
Битката завърши с категоричен успех за доброволците и боклучарникът беше преместен от полянката в чували от ЕКОПАК, тях ги извозваме полека-лека към града за рециклиране (има и някои чували за общото сметище). Оказа се, че повечето от хората с коли, които работим във Фермата сме от места, където няма разделно сметоизвозване, затова ще сме ви благодарни като идвате да вземете по някой чувал надолу към града, да ги рециклираме полека-лека.
На организаторката – Тереза и на всички ентусиасти и доброволци, които се отзоваха в този приятен почивен ден – признателност от целокупния фермерски народ и сърдечни поздрави! Друго си е да посрещнем светлата пролет, заобиколени с тревичка, по която вече не е нито гнусно, нито опасно да ходят човеци и кучета.
Междувременно във Фермата най-сетне започна същинският ремонт – проектите са готови, разрешителните – също, геодезистите определиха наклоните за тръбите и мястото за ямата, избрахме фирмата, която ще прави ремонта, а и материалите (какъв само под ще има!), железарите се трудят над сложните конструкции на клетките и вратичките, за дограмите вече говорим с прекрасните хора, които ни подариха прозореца, имаме си полу-готова баня/тоалетна (е, още не е готова водата, така че ще си поседи още малко като монумент), изобщо – най-сетне започна същинската работа. Ремонтът, както знаете, се случва поетапно, докато търсим варианти за финансиране на клиниката (инвестицията е много голяма, за да можем да вземем нужната категория) – първият етап е голямата кучешка сграда, за да приберем на комфортно животните.
Въпреки, че не бихме казали, че работата ни е от най-лесните, сме поразени от това колко трудно стават нещата с превръщането на Фермата в приют. Изумително е, че нещо у нас изобщо функционира в рамките на сложните и бюрократични правила, които сме си съчинили. Добре, че е нашият факир Светльо, който мъкне по-голямата част от работата на гърба си, останалите (предимно жени) сме в потрес и недоумение. По-скоро да се връщаме към това, което правим най-добре – да помагаме на кучета в беда, че сме вече лекичко пощурели от ремонтно-строителната дейност – минали са само 2 месеца, а ги чувстваме като 2 години.
