Рони беше просто един мъничък трохльо, блъснат и смачкан много лошо от кола. Краченцето му беше пречупено по невъобразим начин, а бъдещето очертаваше той де се превърне в парцалче край пътя.
Както знаете обаче, на нас такова едно бъдеще хич не ни харесва и сме посветили живота си на това – магарета като Рони да бъдат именно магарета, а не парцалчета. Така и стана. След изключително сложна операция Рони трябваше да бъде настанен в приемен дом. Желаещите да помагат обаче се броят на пръстите ни, така че – Рони си попътува почти до Дунава, където го приютиха родителите на наши страхотни приятели.
Видео на Рони още в приемния му дом:
След много, ама наистина много дълго възстановяване, дойде време Рони да се върне при нас. Вече не беше нещастно развинтено бебенце, а голяма, красива овчарка с елегантна походка и купища енергия. Един от многото, Рони се сля с шарената тайфа на приюта и заживя приютски живот, който – за да бъдем честни – не му се понрави грам.
Богдан пък го намерихме го преди година месеца на една бензиностанция. Тогава беше просто едно краставо мъниче с бели чорапки, много смутено и в същото време истински добронамерено. Прибрахме го при нас да го лекуваме и добранчо се сля с шарената тълпа на приюта.
Богдан като бебенце
Когато си куче в приют лечението от краста е дълго, но още по-дълго е чакането да те забележи някой. Богдан порасна пред очите ни и стана истински красив и весел пес – пълен с любопитство, игри и обич към хората. Един единствен път някой попита за него, но си останахме само с въпрос, а добрият Богдан растеше и хубавееше в клетка в приюта.
В началото на тази година съдбата се усмихна на Богдан и Рони за втори път след спасяването им от улицата – един след друг те бяха осиновени от много ентусиазирания тогава Александър. За наша огромна изненада, съжаление и яд – само два месеца по-късно Александър се върна с момчетата в приюта. Били се разболели, излизало ужасно скъпо, не, благодаря, няма нужда да ги излекувате и да ги взимам пак, направо ги оставям, чао момчета…
Връщането на осиновено куче в приюта е като удар с чук по главата. За техен късмет двамата другари поне се имаха един друг, за да се крепят в тези трудни първи дни. А после нещата тръгнаха по познатия начин – още две черни остроухи кучета в тълпата от нежелани помияри на Богров.
Само че, както вече казахме, а и е ясно на всички – Богдан и Рони са любимци на съдбата. Тя не успя да им намери място отново заедно, но се погрижи да не останат твърде дълго „върнати“ – и двете момчета намериха своите прекрасни нови семейства!!!
Рони вече радва Петрос Атанасиу и Полина Апостолова! Ако го срещнете някъде по поляните – докоснете го за късмет, явно е орисано момчето!
Богдан е в грижовната прегръдка на Ана Ботева! Този път той ще си има и дворче – вече е щастлив и щурее в едно китно селце край Етрополе!