Още две животинки, за които нямаше как да не се погрижим – котарака Мичо и немеца Армаган. И двамата намерени в безпомощно състояние, те получиха помощ в полеви условия, но тъкмо навреме.
Мичо
Мичо беше в толкова лошо състояние, че нямаше никакъв начин да го препращаме към колеги и така се насели в един бокс в нашия импровизиран офис. Юнакът е при нас вече от 2 седмици и съвсем скоро ще може да ни напусне – миг, за който той копнее все по-силно, докато ни ръмжи и гледа все по-страшно през клетчицата си. Намерили са го добри хора – умирающ насред Орлов мост, донесоха ни го едноок, гноясал и с лизис на костите заради много тежко възпаление. Сигурно някой го е ритнал здравата по муцунката.
Мичо не чакаше покана, за да се бори за живота си. В състоянието, в което ни го донесоха се очакваше да е вече отдавна отпътувал във вертикална посока – вместо това, вече на втория ден венозни антибиотици и системи юнакът започна да ни стрелка със зло оченце и да ни заплашва със живописни звуци, че приближим ли го пак с тая игла, костите няма да си съберем.
Мичо може да си заплашва колкото си ще. Проклети котки сме виждали и ще продължим да виждаме. А когато оздравее – ще го пуснем да си щъка на воля, само че далече-далече от родния му Орлов мост и надлежно кастриран. Имаме си тайно местенце при приятели в едно селце, където пускаме онези котешки зверове, които твърдо отказват какъвто и да е контакт с хора. Мичманът и той ще се влее към немногобройната им група, когато оздравее напълно, виж за това – той вече няма никакво търпение! Малък зъл неблагодарник :))
Армаган
Обаждат се хора – от два дни в канавка било изхвърлено старо, залитащо куче с лош слух и зрение, не можело само да излезе, нямало кой да му помогне, събота, края на деня… беше ясно, че никой друг няма да може да реагира поне до понеделник. И така д-р Станкова и Веси се натовариха в колата – уж само да помогнат за измъкването му от бедата. Щом пристигнали обаче заварили – 1. Армаганчо – любвеобилен, умен и мил домашен пес на около десетина години; 2. Страховита воня – момчето започнало да се разлага, от едното ухо, та нататък – с екзема на гърба от цялото това люто възпаление, пък за болката вече да не говорим…
И тъй Армаганът бил натоварен, или по-точно скочил сам с огромна радост в колата, настанил се удобно до Веси, гушнал се с нея, погледнал я умно: “Отиваме сега да ме лекувате, а аз да ви обичам, нали така?”. Не съвсем, миличък, за съжаление – не съвсем.
Вече във Фермата умникът се лекува бързо и добре, нещата вървят, а с това наближава и страшния ден, в който ще му съобщим “Армаганчо, приятелю, здрав си вече”, а след това – накъде?
Както знаете, Армаган не може да остане в приюта, горкият. СПЕШНО търсим човек, който би му предложил покрив и местенце в сърцето си, за да доживее достойно края на дните си. Той е в добра форма за възрастта си, умен, добронамерен, много готин пес – истинска немска овчарка. В момента иглежда леко опърпан, но буквално за 2 месеца ще грейне. Армаган е чудесно животно, домашен е и няма да му е лесно да се справи с трудностите на улиците тепърва – ако имате местенце, където да му е добре – молим, свържете се с нас. В противен случай, когато е вече здраво, това старо момче ще трябва да се върне обратно на улицата.
