С благодарност към нашите колеги в Германия, осигурили живот в обич, здраве и щастие за несретничета от улиците на София ви представяме още 19 късметлии, напуснали родината, задомени в добри германски семейства:
Ася и Ая си почакаха доста в приюта, при все че са едни от най-социалните, умилкващи се около всеки човек, усмихнати и игриви кучета, които сме имали. Ася дойде като бебе от Сеславци, а Ая е пак от Сеславци, но я намерихме на улицата в селото при едно от редовните хранения. Просеше храна от хората в едно капанче – слаба като вейка. Всичко това са сюжети още 2010 година, оттогава, та до скоро – двете момичета седяха незабелязани в своите клетки, докато най-сетне не дойде и техният ред да бъдат обичани.
Кърли прекара първите си месеци в приемен дом – беше го поел Венелин – един от прекрасните ни помощници-фотографи, чийто поглед към кучетата им помага да намерят своя дом. След като беше ваксиниран и подготвен дойде при нас Кърли не успя да грабне никого и поживя в приюта година и половина. Такъв му бил късметът, вече всичко трудно е зад гърба му, на добър час, Кърльо!
Негова съквартирантка в приюта и в Германия стана Дива – куче, което ни докараха от Бистрица Екоравновесие, беше много слаба и с белодробна инфекция. Не си представяте какво целуващо, скачащо за милувки куче е. От тези, които ако могат, ще се качат в скута ти и ще се свият като котка, за да ги галиш. Може би заради сериозният й външен вид не я поиска никой у нас, не се знае. Важното е, че вече има щастие и за нея.
Блекуел и Дидо са братя, които още като бебета приехме през 2010 година. Двамата симпатяги за жалост се озоваха в матрицата на черно кутре в пълен приют – шах и мат. Никой не поиска 3 години нито кротушкото Дидо, нито по-буйния веселон Блекуел, слава богу, за юнаците се намериха чудесни хора, които ги обичат и ценят в новата им родина – Германия.
Алала дойде при нас като бебе от Сеславци – още 2010 година. Тя е от тези кучета, които стоят търпеливо в един ъгъл и чакат да ги забележиш, не се бутат, не ти пеят, просто те гледат и чакат с надежда. Името и означава „изгубена“ на африканс и май я урочасахме с него – как иначе да си обясним такъв ангел да остане бездомен толкова години… Каквото и да е – вече е минало, девойката си е у дома!
Беки, тя е родена април 2011 – дойде заедно с няколко грохнали старчета. Докараха ги навремето едни жени, бяха ги обгрижвали доста време в някакво предприятие и трябваше да ги махнат оттам скорострелно, така се сдобихме с групата. Кадифена на пипане – мила, кротка, ненатрапваща се душичка. Честито, мила!
Сестрите Даяна и Дилайла – последните бебета на мама Аша от Света Троица – ще рече, че стават 3 години в клетка за тях, горките. Много се радваме, че двечките заминаха заедно, защото винаги са си живели така и много се обичат. Рядко успяваме да запазим семействата, обикновено се разхвърчат на всякакви посоки, Даяна и Дилайла ще са си заедно завинаги.
Фения дойде с брат си и сестрите си, бяха едни много, много наплашени кутрета, които някой се беше опитал да отрови. Вместо тях се беше отровила майка им. Те си останаха малко стеснителни – цялото кучило, но с подходящия човек се отпускат и стават съвсем мили кучета. Фения е вече в добър дом, а при нас остана братчето им, още чака да попадне на своите хора, дано му провърви.
Келис също беше подготвена за прием в приемен дом, дойде юни 2012-та, заедно със сестрите си. Чара е едно от осиновените от Фермата кучета – в българско семейство. А последната сестричка е Аря, е едно дребно, мило куче, което още чака да бъде забелязано.
Кремена – извадена от шахта от Креми преди няколко месеца не чака твърде дълго. Тя си остана малко плаха, но сладката й муцунка и вида на полярно мече й спечелиха билет за Германия. Новото и семейство я хвали, че доста се е отпуснала и смятат, че до няколко месеца няма да остане и помен от тревожното, треперливо дребосъче.
Палома – от приемен дом, приета през 2011-та. Прекрасната душа Палома и нейния готин брат Уейд дойдоха от приемен дом като бебета доста отдавна. Братчето на Палома още е при нас, те са направо като 2 капки вода на външен вид и по сърце – наистина чудни кучета, дано и на Уейд да можем скоро да му уредим въпроса.
Джулия е от приемен дом. На нея също й трябваше време, за да свикне в приюта, но доста по-бързо от малкия си брат се адаптира и стана любвеобилно кученце. Джу е от групата бебета, които приехме през пролетта на 2013г. – към 200 бройки. На нея не й се наложи да чака толкова много, но братчето й е малко плахо и още е при нас, горкото.
Опеееееел Корса, или Таззи! Една от три сестрички, които кръстихме на опели, ясно е, че няма така да си се казват завинаги. Едното момиченце беше осиновено в България – Чери, а последното и единствена кафяво девойче от групата – горката Астра – е още при нас.
Мори – тя и брат й Макс (осиновен в България малко преди да се преместим) дойдоха от приемен дом. Бяха живели в там няколко месеца, през което време приемната им мама не беше успяла да ги задоми. Бяха доста стреснати и нервни кучета, когато ги приехме, но буквално за няколко седмици станаха напълно различни кучета – гальовни, самоуверени, игриви. Не е изненада, че и двамата бързо ги взеха, пу, да са все така късметлии!
Леони дойде като бебе от Сеславци, лятото на 2011-та, поредното черно куче, пък макар и дребно и много, ама много социално. Не тежи повече от 15 кг, и все пак някак остана извън полезрението на осиновителите. Отдъхваме си, че най-сетне и тази душица е на добро място. Пфиу!
Правим всичко възможно да задомим чакалите най-дълго кучета – дължим им го преди да започнем да приемаме нови животни, а и за да приемаме – трябва да има къде.
Молба: ако имате приятели, които търсят куче за охрана – кажете им за нашия приют. На новото място не още не ни знаят хората и имаме няколко недружелюбни юначета, които с голямо удоволствие ще плашат крадците в нечий двор.
И накрая, на 19-те щастливи германци пожелаваме много щастие, здраве и … Wohlleben!