Две сестричета от бебешориума спят на мекичко в домовете на своите нови стопани! Малките са от едно кучило от 5 кученца, които някой умник подхвърлил в двора на свестни хора. Човека, на чиято глава бяха трoпосани не подведе очакванията на своя „дарител“ – погрижи се за ваксинките на бебетата, за да не ги приемаме рисково, погрижи се и за кастрацията на мама, а когато всички бяха готови за прием – ги доведе. Прекрасно е, когато срещаме разбиране у хората и те не се отказват да си причинят неудобство, за да се случат нещата по възможно най-добрия за кучетата начин. Благодарим на всички, които са проявили разбиране и са се погрижили изоставените на пътя им мъничета да бъдат ваксинирани, преди да влязат в приюта.
И тъй – късметче номер едно е малката Джули. Тя беше осиновена от Евгения Александрова и вместо ритници и болка на улицата я чака голяма обич и глезене в собствен дом!
Късметче номер две още си няма свое име, но пък имаме чудна снимка с двете дъщери на семейството – май са си лика прилика! Благодарим на Венета Цветкова и нейния съпруг за това, че възпитават децата си в отговорност, грижа и състрадание!
Прекрасният, добрият Брик е уви едва вторият от своето кучило, който си има свои хора (едно от хлапетата замина за Холандия). Но пък какви хора! Брик се прибра у дома с Николина Костова и нейната дъщеря Гергана – две дами, които със сигурност имат око за невидимото, едно такова рентгеново зрение, което ти позволява в правилния момент и на правилното място да разпознаеш своя приятел, независимо как се е дегизирал.
Ще се молим да се намерят още супергерои и за останалите младежи от кучилото на Брик – дойдоха като бебета в кашон и оттогава все ги показваме. Видяло се е – хубавите работи стават бавно, пък дано до всяко добро същество да застане поне още едно…
У дома се прибра и мъничкото момиче, което беше познато при нас като „бялата мама от Волуяк“. Тя се появила на улицата в селото прясно-родила, натежала от мляко, пощуряла от тревога и… без бебета. В приюта лекарките се погрижиха да овладеят мастита, а малката шушулка се успокои, оздравя, качи малко килограми и зачака. Не и се наложи да чака дълго – топлият и поглед закова пред клетката Любен Попов и сина му, които бяха дошли да търсят подходящото приятелче за живот в апартамент.
Христо ни пише, че са кръстили „бялата мама от Волуяк“ с далеч по-удобното Роси, че се справя чудесно и много ги радва! Втората снимка е от новия дом на госпожа Роси. Да са живи и здрави!