О, чудо! Първият ни транспорт от много време насам отведе група дълго чакали юначета към новата им родина – Германия. Повечето от тях познавате, ето ги и тях:
Желявски – дошъл от вилната зона на Желява, изключително кротко куче. Даже по едно време в стария приют се чудехме дали не е в някаква депресия, но не беше, той просто е готин, спокоен и мил пес. Осиновителите му определено ще ударят шестица от тотото!
Фазан /Мрънчо/ – Мрънчо го нарекоха доброволците по обясними причини – по време на разходка не мрънка само докато е гушнат. При нас престоя повече от 2 години, докараха ни го Екоравновесие като доста наплашен младеж, но сега няма и помен от онова страхливо куче – стана най-големия глезанчо.
Добрин – и той дойде като едно доста недоверчиво бебе. До днес с някои хора е малко по-нервен, но с тези, които обича е все едно друго куче – бута се да играе, дава лапа, дава коремче за галене… Просто е от кучетата, които трябва да спечелиш и затова чака толкова дълго, горкият. Провървя му да намери местенце на това пътуване!
Сара – изключително добро куче, пречките пред нея бяха ръста й (колос!) и възрастта – 6-7 години. Тя дойде с 2 бебета от Елешница – стопаниниът им повече не можеше да ги гледа – Мишо, замина за същото място преди около година, и Мърфи – осиновен от страхотни хора тук в България. Много, много, много сме щастливи, че тази добра душа най-сетне получи шанс! Тя ни беше от най-добрите, дори беше играла вълк в един български филм, щъкаше по Киноцентъра като истинска звезда. Звездичка ни е тя, от най-меките. Успех, Сара!
Одри – и нейната мила сестра Аква. 4 години в приюта останаха тия мили души, от съвсем малки бебета ги имаме, но, уви – черни. Колко пъти ги е посочвала Веси и ги е предлагала на осиновители с думите „тия са златни, гаранция-Франция, но външният им вид все им пречеше. Най-сетне и двете ще получат семействата, за които са родени, благодарим ти, съдба, че все пак не ги забрави!
Тазка е едно момиче, на което подарихте здраве след близка среща с кола. Само дето това се случваше към края на 2011-та и ако не беше черния и цвят, щяхме 100 пъти да сме я задомили досега – ангел небесен. Но не би, доста почака и тя някой да я забележи. Кучетата с нейната визия не са много желани, колкото и да са социални, за жалост. Хубавото е, че на новото място ще я грабнат като топъл хляб тази добранка, пу, да и върви и да е щастлива.
Ето го и Дарк. Това е същият Дарк, който дойде със съмнения за запушване с кокали и зверски гастроентерит. Добрият мечок, прекарал живота си в кокошкарник сега вече ще има заслучено топло легълце и няма и да си спомня приюта. На добър час, мечи!
Слончето и Герда са две млади кучета, които ни докараха от Екоравновесие болни от гана – цяла група от 6 кученца бяха. Тогава вие им помогнахте със средства за лечение, успяхме да спасим почти цялата група, а Слончето и Герда и двете имаха да късмет да са в приемен дом досега! От приемния дом, та към осиновяване в Германия – могат да са доволни от така стеклите се обстоятелства, душиците, явно са родени с късмет.
Зоуи е каракачанчето, което не успяхме да задомим в PETS&U (за голям наш потрес). Тя е такова слънце, че веднага си намери свои хора в Германия. Не ни се искаше да пращаме нея, т.к. е от кучетата, които би трябвало да намерят стопани и тук, но – кои сме ние, че да казваме „не“, когато съдбата я посочи изрично. Бъди щастливо, мило момиче!
Рита и тя като Слончето и Герда беше в приемен дом до малко преди заминаването си. Много добро кученце, много добре гледано, но нямаше как да го задържат за съжаление, колкото и да ни се искаше. На десетина месеца е, тя ще е от първите „разграбени“ след като ги освободят от карантина.
Верона, милата е при нас повече от 2 години. Живееше във външните ограждения и можеше да се проведе конкурс между нея и Бък ( той си е още при нас) за най-висок скок от място. Голяма глезла, никой не я забеляза доста дълго, сега ще може на воля да си проси вурстчета и гушки.
„Черната женска“ – така и не му дадохме име на горкото. Беше едно единствено изоставено бебе в кашон, много закачлива и шумна – посрещаше всеки човек до клетката с лай значително по-сериозен от 15-те й кила. Добре, че германците нямат против черните кучета, тичай, скачай, радвай се на живота, Чернушко!
Още едно момиче без име, тя е известна като Черно-кафявата Сестра На Антон и Точица – втората женска от това кучило, което приехме като не-пипваеми бебета на 4 месеца. С упорита работа на персонала и всички доброволци, особено старшите, тези кутрета се промениха напълно. При нас са все още 2 братчета, дано и на тях да им се усмихне късметът в скоро време.
Мама – още едно много, много добро квартално куче. Беше в приемен дом, след като преди това е била прибрана от Екоравновесие по сигнал – може би нялкой се е уплашил от ръста й, защото е абсолютно злато и дори най-големия злодей не би казал, че е агресивна. Знаем за нея от хората в квартала – тя е прочута като “осиновителка” на всички изхвърлени на кварталната поляна бебета – затова и викаме „мама“, иначе не я взехме с бебоци, просто такова сърце има това момиче, майчинско. Ех, бъди щастлива, Мамо.
Дарси е 10-годишна сладурана, която някой услужливо ни беше подарил пред портала преди цели 2 години. Тиха, кротка, последно звено в йерархията, може би за нея бяхме най-щастливи, когато я избраха, защото е заслужила сто пъти да поживее обичана сред хората. Късно, но пък както трябва – ще и се случи все пак.
На добър час, милички, и да повлечете крак, та да можем да пращаме на път кучета повече, че с всичките щури нови правила за пътуване става все по-трудно за наши шушулки да намират щастие в германски семейства.