Рони
Здравейте, ние сме Петрос и Паолина, осиновителите на Рони.
Сега ви пращаме снимки да му се порадвате каква голяма маймуна е станал. Носи ни радост, много го обичаме, и не смятаме да се отказваме от него!
Поли
Рокси (Роджър)
Здравейте! Пиша ви, за да покажа колко добре се чувства Роксана в новия си дом и колко обичано куче е, не само от мен.
Много се радвам, че я осиновихме, това е най-хубавото нещо, което някога съм правила, да не говорим за любовта, която Рокси ми дава. Още щом ме види да се прибирам ми се мята и маха с опашка толкова силно, че ме е страх да не я откъсне! Толкова е сладка, понякога не мога да и се нарадвам и искам само да я гушкам!
Страшно енергична е, най-игривото куче в квартала! Още сутринта в 7 ще ми откъсне ръката, гонейки някоя котка или гълъб. Още на втората седмица започнахме да я пускаме без каишка и да и мятаме една топка на полянката близо до блока. Гледаме да и осигуряваме много движение, тъй като е една фурия!
В момента Роксанка е на вилата, защото ще пътуваме и няма как да я оставим в апартамента. Тя се чувства прекрасно, по цял ден е навън и тича, няколко пъти я извеждаме на дълги походи по 2-3 часа, след които е толкова изтощена, че веднага заспива. Убедена съм, че толкова свобода и движение едва ли е виждала! Пращам малко от стотиците снимки, които съм и правила!
Василена
Дара
Здравейте Богровци, дано не сте ни забравили, ние не сме , но заради проблем с компютъра изгубихме всички снимки на Дара и чак сега имаме нови, за да ви изпратим .
Изпращам Ви поздрави от Дара и от Бубу – мъничето , което беше кастрирано при вас заедно с Обама , който си живее щастливо в чужбина. Грижим се и тя да е щастлива, целия блок се е заел сериозно с отглеждането и я ваксинираме я редовно, обезпаразитяваме я и я решем на смени. Жалко е, че си няма дом, но не страда от липса на внимание.
С Дара се гледаме от година и половина, най – хубавото време в живота ни. С постоянно тегло 15 кг тя отдавна не прилича на скелет. Е, искаше ми се да качи още малко, но тя е такъв спринтьор, че не се учудвам. Поне апетита и е на макс.
Сега е топличко и често ходим на вилата. Дара много обича да е там по цял ден се забавлява на двора. Последния път като бяхме там излязохме надвечер за разходка между нивите и нямате представа каква красота беше да я гледам… Тичаше из полята и вдигаше птиците във въздуха, а понякога заставаше до някое гнездо в стойка и чакаше да отидем да видим какво е намерила – истински ловец. Всички я гледахме с отворени усти беше наистина прекрасна, може би е ходила на лов преди, не знам, но и не ме интересува, важното е, че е щастлива, а с нея и ние.
Изпращаме ви много целувки и обещаваме пак да ви пишем.
Лора и Дара
