Знаете ли, от колко време имаме приют? От 4 години и половина. Понякога забравяме и се налага да изчисляваме, за да си припомним. А знаете ли как го пресмятаме? Просто поглеждаме датата на приемане в досиетата на Тригър, Джоузеф и Оскар, тъй като те са от най-първите ни постъпили в Богров бебета… Срамота е, че тези невероятни кучета, прекараха не само детството, но и тийнейджърските си години в приют. Стига толкова! За тях няма да има вече клетки и разходки само през уикенда! От тук насетне, те са домашни любимци! От тук насетне, ще слушат английска реч по домовете си! Нищо чудно даже да започнат да пият чай и да преглеждат жълтата преса за новини от кралското семейство, защото (ДА!!!!), те са вече англичани! Чакаха толкова дълго, но си струваше.
Да помахаме за сбогом на:
Тригър, който е на четири години и шест месеца. Четири години и пет месеца от тях, Тригър прекара в приюта ни.
Джоузеф, също на 4 години и 6 месеца. И също 4 години и 5 месеца от тях – в приюта.
И Оскар, който е на 4 години и 5 месеца. От тях две седмици са на улицата, една седмица в общинския приют в Сеславци и останалото – с нас.
Ще ни липсвате, мили момчета, приятели. Заедно извървяхме дълъг път, дадохме ви, а и получихме от вас много, много любов. Дойде време да отидете при своя човек, но частица от сърцата ни тръгна на път с вас!
Към светлото бъдеще в страната на Шекспир, заминаха също:
Ивайло:
Преди две години той беше кутре, ударено от кола. След като го излекувахме, започна чакането…Та до сега.
ДиКаприо:
Кутре, което, докато чакаше осиновителите си в продължение на 2 години, спря да бъде кутре.
Лъки:
Ударен от кола преди около година.
Горе-долу и при Браян стана така – приехме го ударен от кола преди около година.
Фнучка също остана с нас година:
Виктория беше кутре, блъснато от кола тази пролет. Добри хора я намериха и се погрижиха за медицинските й проблеми, но Вики остана сляпа. При това положение, хората не знаеха какво да правят и потърсиха помощ от нас. Настанихме я да чака в приемен дом (Благодарим ти, Ваня!), а тя порасна страхотна и уверена и явно не я притеснява слепотата.
И накрая, но не по важност ееее… Лудия Макс!
Преди няколко месеца, пред Фермата изхвърлиха кашонче с три все още непрогледнали сукалчета. Какъв късмет, че тъкмо, докато се чудехме и маехме как да ги спасяваме, да разгледа Фермата пристигна мила млада двойка. Е, разгледаха Фермата и също така си тръгнаха с кашончето, барабар с кутретата.
Две от момчетата – Стиви и Лъки – по-късно бяха осиновени от приемните си стопани. Лудия Макс обаче се оказа специален, тъй като е сляп. Сляп или не, признаваме, че той е едно от най-игривите и щастливи кутрета на света. Вижте го, вижте го само, какъв ни е сладкиш!
На Д-р Илиева й беше трудно да се раздели с него, той беше “на мама момчето” (когато беше послушен) и “их бре, сине” (когато не беше послушен) за нея. Всички знаем обаче, че никъде не е по-хубаво от дома, така че докторката обърса сълзите (и сополите) си и го изпрати при новото му семейство.
Довиждане, мили дечурлига! Благодарим ви, че ни бяхте другари! И пращайте картички от Лондон, ей!