И отново, ето ви поредното доказателство, че без дом не означава без надежда!
21 нежелани кутрета откриха пътя към Австрия и вече няма да се “радват” на прословутото българско гостоприемство!
Ето ги късметлиите:
Ще започнем с един много важен човек (образно казано), а именно – Хюго, последния апостол! Най-после и тази сага достигна края си, при това – щастлив край!
Следват четирите приказни героя - Василиса Прекрасная, Карабас Барабас, Кашчей и Сестричка – Лисичка! Еха, как обичаме такива приказки!
Това кутре се появи с кожна болест, чисто нова клетка и бележка. На бележката пишеше “Съжаляваме, че ви я зарязваме така, но я намерихме и не знаем, какво да направим. Приемете клетката като подарък”.
Ето я госпожицата през месец май и сега:
Честно казано, историите на следващите кутрета са толкова еднакви, че няма смисъл да пишем едно и също двайсет пъти – отделени от майката твърде рано (най-вероятно, от домашна майка, която пази нечий двор, склад или паркинг), захвърлени някъде, а после намерени и доведени при нас. Тази история се повтаря за хиляди кутрета в София, на всеки 6 месеца. Пренебрежително малък брой бебешори изваждат късмета да бъдат спасени….
Повечето от тези наши калпазани, даже не са съвсем бебета – на 5-6 месеца са. Тъкмо на една ръка разстояние от момента в който спират да са бебета и се сливат с тълпата чудесни, но нежелани за осиновяване млади кучета на приюта.
Благодарим ти, скъпа Зандра Щиби! За всичко, което правиш за тях!
Сбогом, кутрета! Вече си знаем, че сте късметлии и нямаме тревоги за бъдещето.
Сега сигурно си мислите, че това е всичко, нали? Да, ама не! Добрите вести продължават. Напред към австрийското бъдеще тръгнаха и пет сладки котета.
