Не знаем как точно да го направим – хем да ви държим в течение на случващото се при нас, хем да не ви отчайваме така, както сме се отчаяли ние…
Изгубихме 16 кутрета. Всички те бяха на възраст между 1 и 2,5 месеца, повечето – ваксинирани. Вчера с положителен тест излязоха още две. Само едно възрастно куче е болно, като неговите шансове да оцелее са доста по-големи от тези на кутретата. То също е ваксинирано, между другото. Явно вирусът е по-силен от ваксините.
Проверихме всички кучета, осиновени от нас наскоро. Уви, има едно болно момиченце. Лекарите ни и стопаните й се борят здраво за живота й.
Кучетата, които бяха на път за новите си домове и които върнахме от Румъния, са добре, при тях всичко е наред. Бъдещите им стопани са уведомени и за наша огромна радост – ще си ги изчакат.
Дядо Рик е ужасно нещастен. Спирането на свободното му цъкане наоколо (знаете, че заради преклонната си възраст се радваше на привилегията да живее в офиса и да се разхожда наоколо сам) и затварянето му в клетка го разсърдиха доста. Сега се цупи и отказва да се прибере в къщичката, дори, когато вали.
За Бузанка също настанаха тежки времена. Тя е изключително чисто животно и първите дни категорично отказа да си върши нуждите в клетката. Вероятно много се е чудила, защо сме толкова глупави, та не се сещаме, че има нужда да излезе, за да се изпишка. Когато най-накрая не можеше да стиска повече, изглеждаше толкова виновна и нещастна, че ни разби сърцата… Как да й обясним?
Паспарту буквално подивя в клетката. Толкова е свикнал на ежедневните си дълги разходки из полето с бившата си приемна стопанка, че сега се чувства предаден.
Междувременно, потокът от хора, които искат да оставят поредните животни при нас, не намалява. Когато откажем да ги приемем, всички си тръгват ядосани и с крясъци. В събота се появи един полицай, който искаше да зареже красивото си и младо хъски. Причината? Кучето започнало да прави припадъци и те толкова се разстройвали, че не можели да спят от мъка. Заплаши ни, че ще го пусне на Ботевградско шосе. Не знаем, какво е станало после, но ни гризе притеснението, че наистина го е направил…
За наш ужас, никоя друга организация не иска да поема пострадали животни. Хората ни се обаждат отчаяни, без друг вариант, а ние им отказваме…
Скъпи доброволци, кучетата страдаха за вас. Тежко беше да се гледа вълнението и радостта от факта, че е уикенд (да, те много добре знаят това), а очакването в очите им лека-полека да се превръща в мъка и недоумение. Изнервиха се, започнаха да се джафкат за щяло и нещяло, а накрая виха цяла нощ. Решили са явно, че сте ги забравили…
Искаме да благодарим на всички за подкрепата. Много хора се обадиха, за да ни питат имаме ли нужда от нещо. Нямаме – в петък пристигнаха парите от смс-ите и напазарувахме както за болните, така и имуностимулатори и витаминки за останалите. Имаме нужда само от стиснатите ви палци…
