Фермата е толкова тиха, че боли. Никой не влиза, никой не се разхожда. Няма весело джафкане, нито дори сърдито мрънкане. Всички – и кучета и хора – са изпълнени с тъга.
Заради нея, черната гостенка. Влетя непоканена и вилня в халетата и клетките, вледени и нашите и вашите сърца от тревога. Открадна ни нещо безценно – живота на толкова мъничета…
Полицайчето си отиде. Отиде си и Дейзи, момичето, което беше осиновено точно, преди да затворим вратите след Черната гостенка.
Заради нея четириногите ни приятели останаха сами – затворени и объркани – не знаеха къде са доброволците, защо ги изоставиха. И с това се примириха, вече нищо не очакват, обичайната съботно-неделна глъчка сякаш е била в друг живот.
Днес е първият ден. Първият ден на надежда, че сме успели да я изгоним. Че благодарение на вашата помощ и отдадеността на лекарите и гледачите ни, ганата ще затвори зейналата си паст.
Мече Номер едно вече е официално здраво!
Роксана и Арда още са на лечение, но се чувстват много, много по-добре, както можете да видите сами в клипчето по-долу (б.а. не бъдете строги с приемните стопани, понякога си косим двора)!
Бегълката, Мече Номер2, Марко и Лаби още се лекуват, но вече са на крака!
Лаби даже се поокосми междувременно!
Все още е твърде рано да си хвърляме шапките от радост, но ако продължава така, този уикенд ще приветстваме доброволците (с някои ограничения на местата, където могат да ходят).
Благодарим ви за всичко пък дано скоро потвърдим!