Обичаме всичките си кучета, но, естествено, когато някое от тях прекара с нас много, много време, връзката става по-силна. И, ако това изобщо е възможно, сме още по-щастливи, когато такова куче бъде осиновено!
С Лизел прекарахме заедно почти 5 години. Взехме я в началото на 2010 от общинския изолатор в Сеславци. Казаха ни, че има прибрана майчица с много малки бебета и ние решихме да приберем семейството и да се погрижим за него. Уви, когато отидохме на другия ден, бебетата бяха починали. Майчицата обаче изглеждаше толкова тъжна и окаяна, че така или иначе, си я взехме.
Обещахме на доброто момиче истински дом, но годините минаваха и взехме да се чудим, дали не я излъгахме. Дали няма да прекара целия си живот в клетка….
Не, няма!
Лизел вече е осиновена! Наскоро тя замина при Керстин и нейното семейство в Германия и вече си е у дома! През първите няколко дни Лизел (вече Ели) не е осъзнавала какво се случва и, вероятно от страх да не се окаже отново самичка, е следвала Керстин по петите навсякъде. Много бързо обаче е разбрала, че това си е нейният дом и се превърнала в радостното и любящо куче, което и ние познавахме. Вече дори се е сприятелила с другото им куче, Тино.
Точно тези неща са онова, заради което живеем. Онова, заради което си струва да се борим!
Благодарим ти, Керстин! Грижи се за нашето момиче! Пожелаваме ви всичкото щастие на света – и двете го заслужавате!