“Който иска – намира начин,
който не иска – намира извинение”
Много от кандидат – осиновителите ни роптаят срещу подробния и понякога ужасно личен разпит, на който ги подлагаме, преди да им поверим някое от животните ни. Ясно ни е, че е адски дразнещо някой непознат да те подпитва кога смяташ да имаш деца и какво ще се случи с кучето тогава. И все пак, не го правим, за да задоволим болното си любопитство, повярвайте. Ние се намираме по средата и виждаме както хората, които искат куче или коте, така и онези, които изоставят своите.
Понякога причините, които ни се посочват за раздялата са толкова идиотски, че не ни остава нищо друго, освен да съжалим горкото животно, задето е попаднало на такива хора. Като изоставянето на седем годишен доберман, защото на седмата година в главата им израства кост, която ги кара да убият стопаните си… Или кучето, което зарязаха, понеже има глисти. Това, някак си, беше по негова, а не по тяхна вина.
Хубаво би било, хората да обмислят най-честите ситуации, водещи до раздяла с кучето и ако преценят, че нещо от това им предстои и няма да се справят, препоръчваме им плюшена играчка, не живо същество.
10. То всъщност не е мое
Подарък ми е. Беше на децата, ама те пораснаха. На баща ми е, а той почина. Бездомно е – аз го прибрах преди десет години, но не е мое, все пак е от улицата.
И още много, много подобни обяснения. Преди да си вземете куче, помислете си – ще можете ли да се грижите за него 10-15 години? И ако не вие, кой? Защото никой, освен Вас, не е длъжен да се грижи за Вашето куче, независимо, че „на вас, организациите, това ви е работата“.
Итън се върна в приюта след 4 години. Учудихме се да разберем, че всъщност никога не е бил техен, а наш.
9. Новият ми партньор не го иска
Не, че не вярваме във важността на голямата любов, напротив. Но нали ако някой ни обича, ни обича такива, каквито сме? А това би трябвало да включва и онази част от нас, която има четири крака и пуска косми по килима. Ще се учудите да разберете, колко много хора изоставят кучето или котето си, защото новото гадже не обича животни. Не е лошо да знаем предварително, дали на въпроса „Или аз, или кучето” имаме смелостта да отговорим с „Ако ме обичаш, ще приемеш кучето”.
8. Стар/а съм, за да гледам куче
Сега, понеже съм на 76 години, не мога да се грижа за това буйно двегодишно куче.
Това го разбираме. Затова молим да се съобразите и със своята възраст, преди да вземете куче. Не взимайте кутре, ако не можете да се справите с буйната му младост.
7. Не се справяме
Няма хигиенни навици, не слуша, невъзпитано е, агресивно е…
Мдам. Всъщност, Вие сте създали от едно пухено и податливо на възпитание бебе, това възрастно животно без хигиенни навици, което не слуша и е агресивно. Потърсете професионална помощ и работете с кучето си, а не очаквайте, че след като сте объркали всичко, някой с магическа пръчка ще го оправи. Или пък, някой друг човек ще гледа кучето, което препикава вътре, понеже Вас Ви е мързяло да го разхождате редовно…
Тук трябва да включим и това, че кучетата боледуват. Твърде често причината за раздяла е болест на кучето. Не очаквайте, че винаги ще е здраво и няма никога да Ви се наложи да отидете на ветеринар.
Васил беше изхвърлен на улицата болен и парализиран
6. Старост
Гледаме го от 13 години, но сега остаря. И понеже го обичаме тоооолкова много, не можем да понесем факта, че ще умре скоро.
Е, да. Толкова много го обичате, че предпочитате да умре в самота (защото никой няма да го осинови), докато не спира да страда за Вас и да недоумява, защо сте го изоставили. Ако спокойствието Ви е по-важно от предаването на доверието и безграничната обич на някакво си животно – не си взимайте домашен любимец изобщо.
Бибо беше на 13 години и с болно сърце, когато стопаните му го оставиха при нас
5. Сменяме жилището си/Ще правим ремонт
и кучето не се вписва на новото място. Ако сте истински човек и отговорен стопанин, няма шанс новите тапети да са по-важни. Нали?
4. Не очаквах това
Ма то вечно иска нещо – я разходка, я храна. На всичко отгоре има наглостта да боледува, а това са страшно много пари. Да не говорим, че във филма, който гледах, кучето гледаше детето и пазаруваше, а моето явно го мързи за тези неща…
Реалистични ли са очакванията Ви? Наясно ли сте с нуждите на кучето преди да го вземете?
Паспарту беше изоставен, понеже е твърде млад и енергичен
3. Алергия
Тук вече нагазваме в дълбоки води. Никой не твърди, че алергиите не съществуват или нямат ужасяващия навик да се появяват внезапно и от нищото. Молим Ви само за едно нещо – уверете се, че алергията Ви действително е именно към кучета, а не го предполагайте.
2. Заминавам в чужбина
Всъщност, причината не е в заминаването, защото и в чужбините се гледат кучета, а в нежеланието да си усложниш живота. Интересното е, че такова решение не се взима от днес за утре, но нито веднъж не ни се е случило някой да се обади и да помоли за помощ, защото след 6 месеца заминава завинаги. За сметка на това, пълно е с обаждания от типа „Заминавам утре!”. С други думи – отговорете си на въпроса, дали бихте понесли усложняване на живота, заради куче, ПРЕДИ да го купите (осиновите, приберете).
1. Ще имаме бебе!
Да, най-честата причина, по наши наблюдения е именно тази хубава новина. Факт е също така, че обикновено не се случва по настояване на някоя селска баба, а на лекари – било джи пи-то, било акушер, но най-често – педиатър. Пишещата тези редове също го е чувала от свой лекар за своите деца. А истината е, че научните доказателства показват тъкмо обратното – деца, растящи с домашен любимец не само стават по-отговорни и щастливи, но и по-здрави. Публикации и доказателства има много, който иска – да прочете.
И за финал – никой не може да предвиди всичко. Днес съм здрав и богат, утре не се знае. Всеки би могъл да попадне в ситуация, налагаща раздяла с домашния любимец. Това, което се случва после обаче, определя дали сте отговорен стопанин, или, ако ме извините за френския, тъпанар.
Потърсете нови и по-подходящи хора за своето куче. Поискайте помощ от организация, ако не се справяте сами. Не бързайте да го захвърлите на улицата или в приют, нито го давайте на хора, които няма да му осигурят щастие – да вържеш апартаментски домашен любимец в двора на някой склад, не е намиране на нов дом, а отърваване от него. Изчакайте, докато неговия Човек се появи!