Първоначално се надявах, че ако всичко е наред и не направя някоя грешка, Ани може и да размаха опашка след около месец. Пак сбърках.
В понеделник сутринта беше първият й ден изцяло на гранули, без ориз. Седеше на черджето и ме гледаше, а когато се пресегнах към нейната купичка, скочи, разлая се и заразмахва опашка! От опит знам, какво може да причини на масичките, а и на пищялите на хoрата, размаханата опашка на ротвайлер, така че се зарадвах, че Ани е орисана да бъде дребосък. Съумях да избегна ентусиазираните й подскоци към купата и да й я дам, преди да се разпилее.
Бяха минали само три дни, а тя вече махаше с опашка, лаеше и търчеше наоколо в бебешки галоп.
Очевидно нямаше да се съобрази с моето разписание за тези неща.
Чудех се, кое ли от другите ми кучета ще избере за свой ментор и модел на подражание.
Може би щеше да е Руфъс, елегантият алфа на глутницата? Това би бил идеален избор, тъй като Руфъс е най-близкото до идеално куче, което съм срещал. Или пък щеше да последва стъпките на Уди? Също добър избор, тъй като Уди е най-интелигентното ми куче. Освен това Уди е комуникативен и обича забавленията. Саймън или Джеф също не бяха лош вариант – тихи и гушкави, винаги доволни от внимание.
Отговорът едва ли ще изненада онези от вас, които хем познават глутницата ми, хем искрено вярват в законите на Мърфи.
Луи.
За онези, които не познават Луи ще кажа, че ако той беше човек, щеше да и тийнейджър с много татуировки, кожено яке и мотор. Освен това би бил от онези, които помагат на малки патета да преминат улицата.
Помагат, като ги подгонват и преследват до майка им.
Веднага, след като Луи беше хванат да краде храна от кухнята, изправен на един крак (бел.ред. Луи/Мук има две отрязани крачета – предно и задно), в същата позиция сварих и Ани, която си хапваше от купата на Буба.
Луи винаги настоява да седи в скута ми, докато съм на комютъра, въпреки, че му е трудно да се покатери там. Сега му е още по-трудно, защото твърде често, мястото е вече заето от Ани.
Луи също така обича да спи върху гушата ми, с глава върху гърдите. Една вечер посегнах да погаля главата на живата ми яка, за да установя с изненада, че там не е Луи. Беше Ани.
Сега Луи трябва да дели и любимата си възглавница – Саймън.
От всички кучета, които можеше да избере…
Е, така поне съм сигурен,че дълги години къщата ми ще е пълна със забавления.
Ани все още е малко резервирана, но пък винаги е готова да поиграе. Сдържана е с непознати хора, но понякога благоволява да им позволи да я погалят или да й дадат бисквитка. Когато се чувства в безопасност, тя е много весела и има огромни запаси от любов и радост.
Всички кучета са прекрасни, но сега за трети път се убедих, че “повредените” кучета са специална благословия.
А ти коства само малко косми по мебелите…
