Скъпи приятели,
Ето какво получихме на пощата си и си дадохме сметка, че може би много от вас са се разтревожили за предложените промени в Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност:
„Здравейте, бихте ли ми казали лично или публикували някъде каква е позицията Ви относно предложените промени в Закона за защита над животните.Фондация Четири лапи публикува на страницата си,че подкрепя предложените промени, други организации пък са против и организират протестно шествие в събота и ние обикновените хора, на които ни е трудно да четем и разбираме определени терминологии в закона, не можем да разберем наистина какво става и защо организациите се карат. Вие сте хората,на които имам доверие и искам вашето мнение.”
По тази причина си позволяваме да публикуваме в толкова късен час. Ето го и нашето мнение:
Предложените промени са изцяло положителни и уреждат някои пропуски на закона, които пречат за цялостното и хуманно решение на проблемите с и на бездомните животни.
В момента решаването на този проблем е оставено на волята и желанието на общините.
Да, някои общини работят и прилагат програмата “Кастрирай и върни”, но повечето не го правят – нямат кастрационна програма и се отървават от бездомните кучета като или тихомълком ги тровят/стрелят или, отново тихомълком, ги товарят в бусове и ги изхвърлят в най-близкия голям град.
Създаването на национална програма ще принуди всички общини да работят по метода “Кастрирай и върни”.
За първи път се появява и концепцията за бездомни котки. Така и трябва, сами виждате, че по улиците има все повече котки и е редно да се вземат мерки чрез кастрация и превенция на изоставянето.
За първи път се урежда въпроса с конфискацията на малтретирани животни. Всички сме ставали свидетели на тормозени кучета и коне, без да можем да направим нищо. Време беше това да се промени.
На много места из интернет пространството се появяват мнения, че чрез промените се цели връщането на масовата евтаназия. Това не е вярно! Чл. 179 от ЗВМД не се променя (а това е членът, който описва кога е възможна евтаназия (при нелечимо болни и агресивни кучета)).
Тълкуването на терестриалния код на Световната Здравна Организация по този начин вероятно се дължи на недобро владеене на английски език. Самият код е препоръка и не стои над българското законодателство – т.е. дори да се препоръчваше евтаназия (а не е така), не може да бъде приложено, без промяна на чл.179.
Друг посочван проблем- изискване за квалификация на неправителствените организации, които осъществяват контрол над приютите. Не разбираме, защо на квалификацията се гледа с лошо око. Съществуват достъпни курсове за хуманно отношение към животните, които са еднодневни и са задължителни за всички, които работят в приюти. Образоването на контролните органи според нас е положителна, а не негативна промяна.
Чрез промените се засилва контрола над домашните кучета и котки – регистрация и микрочипиране. Също е правилно и логично – колкото и да се работи, докато домашни животни се изхвърлят безнаказано, нищо няма да се промени.
Можем най-искрено да Ви уверим, че няма нищо недогледано от наша страна и опасност от евтаназии няма. Наши представители присъстваха и на двете заседания на работната група, всичко е четено, препрочитано и обмисляно милиони пъти.
Поздрави,
Екипът на АР София