Когато получихме сигнала за Шаро – куче с огромен тумор на главата – се надявахме, че ще можем да му помогнем.
Отчаяхме се, когато изследванията показаха, че е твърде късно – нищо не можеше да го излекува.
Имаше една-едничка добра новина – Шаро не изпитва болка и би могъл да поживее още малко.
Появи се надеждата, че има някакъв шанс Шаро да прекара последните си дни (или седмици, или дори месеци), така, както е редно – обичан, обгрижван, на сигурно местенце, където да бъде спокоен…
А дали изобщо това беше възможно? Има ли човек, който би осиновил Шаро, въпреки огромния тумор на лицето му, който не го разкрасява особено? И по-лошото – дали някой би си позволил да го обикне, знаейки, че съвсем скоро няма да бъдат заедно?
Ето го и отговора – Шаро беше осиновен!
Прекрасната ни докторка, д-р Мариета Станкова, реши, че Шаро заслужава компенсация от хората за това, дето е изоставен от тях точно, когато е имал най-голяма нужда от помощ. Реши, че е твърде мил и добродушен, за да бъде сам на края на дните си.
Реши да отвори сърцето и дома си за Шаро!
Сега Шаро дели диванче с нея и другите й двама хубостници – Дива (осиновена от нас преди няколко години) и Очко (спасен от улицата едноок старуха)!
Мариета ни увери, че Шаро се чувства прекрасно – бил щастлив и благодарен!
Ние също сме щастливи и благодарни! Благодарим ти, мила Мариета, че си такъв страхотен човек!
Желаем и на двама ви още много спокойни дни заедно!
