Здравейте мили хора!
Помните ли ме?
Аз съм Павлинка (за някои хора- Баба Павлинка), старото мопсче.
От близо година и половина не съм при вас,a живея щастливо при мама и тате.
Много хора ме бяха отписали… казваха че няма да изкарам още дълго…еми да чукна на дърво, съм си жива и здрава.
Имам си всекидневни ритуали: сутрин и вечер “пея” преди закуска и вечеря, казвам си когато ми се ходи по нужда като драскам на вратата, задължително вечерно време карам мама или тате да ме качат на дивана за да гледам телевизия и да се гушкам с тях, карам се на малкия Макс ако ядосва мама или тате, или пък ако иска да ми опита от манджичката…и разбира се, вечерно време си лягам до мама и тате за да заспя, иначе не мога да заспя самичка…сигурно това ми е останало от периода в който живях на улицата…но сега всичко е чудесно.
Щастлива съм!
Имам си якенца, имам си богат набор от деликатеси с които се храня, мама и тате ми дават наградки, ходя с тях на море, возят ме на предната седалка, имам си приятелче Макс (и той е мопсче) който хем се грижи за мен, хем понякога се налага аз да вкарвам в релси и да се държа като негова майка и не можем един без друг, много се обичаме… Имам си и личен лекар, Д-р Генов от ЦВК който си ме следи и ме нарича “Мила Mоя”.
Бих искала да Ви благодаря че на времето ме спасихте и че бързо ме дадохте на мама и тате да ме осиновят.
Бих искала да Ви благодаря за това, че продължавате да помагате и да се грижите за други които като мен, са се видяли в лоша ситуация!
Бих искала да Ви пожелая успех за тази година, и да Ви кажа още веднъж че съм щастлива
Извинявам се за многото усмивки но не мога да се сдържа:)
Прикачвам Ви и няколко мои снимки, за да видите как я карам.
Поздрави,
Павлинка
