Всичко започна с получаването на тази снимки и въпрос:
-Някакви съвети?
9 кутрета и майка им, живеещи в изоставена сграда в София.
Бяха твърде малки, все още не щъкаха наоколо и с Йорданка, момичето, което ги намери, решихме, че е безопасно да изчакаме с взимането им – хем малко да поотраснат, хем през това време да търсим приемни домове. Пък Йорданка се зае да храни майката. Е, не познахме. Само 2 дни след това, Йорданка се обади паникьосана – на мястото бяха само едно от кутретата и майката и нито следа от останалите 8…
Веднага хукнахме към общинския приют и за щастие се оказахме прави, тъкмо пристигаха. Грабнахме ги още от колата:
а скоро след това получихме това съобщение от Йорданка и приятеля й:
Идваме към вас…
Кутретата бяха кърмачета, по спешност ги настанихме всички заедно в приемен дом (благодаря ти, братле!).
Ето ги и юнаците, по време на престоя си в приемния дом:
Бъзльо, единственото кутре, което избегна общинския приют:
Естествено, има причина да не успеят да го хванат ловците на Екото – Бъзльо изпитваше страх от хора. По тази причина, щом мама Джина ги отби, Бъзльо заживя отделно от фамилията в дом, където беше единствено куче. Свърши работа, върнаха ни го неузнаваемо гушкав и мил.
Снежко, най-едрият, но и най-спокойният сред всички:
Уасаби, този маймун съумя да си счупи крака и се наложи операция:
Кики, момиче-изтърсаче:
Куинта, маминото детенце:
Палав, първопричината за всяка една беля в приемния дом:
Баво, сънят и храната са ми достатъчни, благодаря много:
Яра, срамежливката:
Джинджър, кротка, умна и послушна – копие на мама:
И на края, но не по значение, майката-героиня, Джина:
С голямо задоволство и радост споделяме, че голямото семейство вече върлува из Холандия и печели сърца (някои са в приемни домове, а други – в постоянни)!
Ами, одисеята приключва тук! В България може да бяха нежелани бездомници, но – я ги вижте сега!
Чао, бебанци! Пак пращайте снимки!