Марли беше на шест месеца, когато се срещнахме за първи път. Изостави го възрастна жена, тъй като не можела да се грижи повече за него. Хич не спорихме с нея – видимо беше, че и преди това не беше полагала кой знае какви грижи – Марли беше кожа и кости!
След няколко дни обаче, се появи възмутен младеж. Обясни, че е оставил Марли при баба си за месец, докато той е в чужбина. Изуми се от кльощавостта и окаяността на Марли. Тъй като доказа собственост с паспорта на кучето и звучеше искрено загрижен за него, в крайна сметка си го прибра обратно. И се зарече никога вече да не оставя Марли на други хора…
Два месеца по-късно, се върна, но този път – за да изостави отново Марли. Не смятахме, че е възможно за живо куче, но беше още по-слаб от преди…
И точно в този момент се свърши с лошия късмет на Марли. Въпреки лошия си вид, беше щастливо осиновен в Холандия. Сега живее точно така, както е трябвало от самото начало – обичан и обграден от внимание. Всички снимки в статията са от новия му дом.
Мнозина от вас биха казали, че и на тези снимки Марли е твърде слаб. Но всеки, който го е виждал, когато дойде, с радост отбелязва подобрението му.
Ами, това е то – без повече неприятни изненади за Марли – той е вече щастлив холандски домашен любимец!
