Хората продължават да твърдят, че бездомните кучета и домашните нямали нищо общо. Но ако е така – защо продължаваме да откриваме кутрета без майки в кашони? Сигурно майките им са ги оставили в кашон и са избягали? Или пък е време вече да си отворим очите и да признаем – те са изоставени, защото майките им са все така некастрирани по дворовете на стопаните. И след още 6-7 месеца ще намерим нови кутрета в кашон… от същите места.
Имало едно време 22 нежелани български кутрета. Всички те са от улицата – от София, Пловдив, селата наоколо… няколко дори намериха пътя си до нас чак от Момчилград.
Тези кутрета имали късмет. Да не кажем Огромен Късмет. Били намерени. За някои имало приемен дом, други получили ваксините си направо в общинския си приют преди можем да ги поемем. Общото между тях обаче не са само безотговорните стопани, нито пък фактът, че са били част от историята на АРСофия.
Друго е общото между тях, и то е най-най-най-хубавото – намериха домове в една страна, която не е толкова жестока към децата си без глас. Всички те днес са вече щастливи и ценени холандци и говорят с гласа на обичните си стопани.
С гордост представяме: джуджетата! Кучило от 6 мъничета, изоставени в кашон край пътя в София. Намерени и донесени при нас, те прекараха 2 месеца в приемен дом, докато бъдат ваксинирани и им намерим път към щастието:
Ето ги и тях – щастливи в новите им домове!
Пип беше осиновена от Анджелик и нейното семейство. Както виждате – намерила е много нови приятели:
Сестричката и Пък също удари джакпота в новия си дом:
Последното от момиченцата, Бали, живее страхотно интересен живот със стопанка-моторист!
Хариати разказва, че Бали се е притеснила само първия път и вече няма търпение да се качи на мотора и да отпраши към нови приключения:
Разбира се, момчетата не остават по-назад! Я ги вижте, не ви ли изглеждат съвсем-съвсем местни?
Джими вече се казва Пако
Пино ви праща усмивки
Имаме и поздрав от разхождащия се Плуто
А пък съдбата на Аксел трябваше да е съвсем, ама съвсем различна. Той е от кутретата, които взехме от общинския изолатор. Вероятно единственото място, по-опасно за едно кутре от улицата. Въпреки всичко – вижте го днес – колко само му отива Холандия!
А на тези мустакати братчета, дали не им е добре в новата родина?!
На плуване с българските си братчета и сестрички по съдба:
Помните ли Шугър? Плешивата, крастава, измъчена, грозна Шугър? Нашето грозно патенце стана прекрасен лебед и бързо беше харесана от чудесно холандско семейство. Животът и е пълен с игри и усмивки, сякаш болката и страданието никога не ги е имало:
Любезния Малчо:
Умницата Карма:
Нежната Дейзи:
Мъдрата Стар:
Глезанчото Дарко:
Великолепният фокусник Астор – автор на уникален по рода си трик – измамил съдбата, измъкнал се от смъртта по чудо, прероден и… желан, обичан, любим в новия си дом:
За кутрета като Анчето почти няма шанс – чернушките имат своята особена, често зла съдба. Не и тя!
Мъничката Фая, такава красавица:
Веселата Джени:
Изоставени, намерени, спасени и-и-и… щастливо задомени! УРА!
По-различна е само историята на милата Дара. Макар, че и при нея в крайна сметка всичко се свежда до простата истина: хората имат още много, много да учат за това какво е да отглеждаш куче.
Дара е била купена за стафордшир териер. Но поотраснала. Станало ясно, че не е точно това, за което е било платено и хоп – Дара бързо се присъединила към армията на нежеланите. Един добър човек се намесил и я избавил от „стопанина“, обади ни се за помощ… Мътна и кървава, както казва един колега… Това е Дара в Холандия, където е известна като „най-милото и най-красиво куче на света“.
И накрая на този ужасно щастлив списък, запознаваме ви с един джентълмен, който никак не е кутре, обаче му провървя съвсем като на бебе! Ето го и него – Суифър – усмихнат, спокоен, уверен, както никога досега: 
Това е всичко, приятели.
Порадвайте се на тези усмихнати дечица, на тяхното щастие.
То им е подарък от вас!!!