Не, че приютът не е препълнен, но при толкова осиновявания през изминалите дни нямаше как да не благодарим на съдбата като поемем още няколко болни кучета. Като цяло се стремим да не ви товарим с болести и болка – те са си за нас, освен ако на животинчето не му трябва специална финансова помощ. Но решихме да ви разкажем за Хоуп. Защо… защото когато повече добри хора мислят добро за някого – и на него му става добре.
Защото нея вече почти я няма. Останала е само надеждата.
Онази неподвластна на никаква мъка надежда, която носят бездомните кучета.
Надеждата за живот, въпреки всичко.
Както и Ендо, Хоуп дойде при нас чудовищно нахапана. Неговите рани са страшни, но какви са тогава нейните – зловещи? Чудовищни? Ужасяващи? Може би ще е най-точно: смъртоносни. Липсват много големи парчета кожа, болката е толкова нетърпима, че момичето е прекарало повече от денонощие в шок, преди да ни се обадят да я приберем. „Чакайте само първо да видя дали е живо още, че се въргаля там от оня ден“…
Д-р Станчева проми раните на Хоуп, направи и превръзки с йод и захар и я сложи на системи. Лежало изпохапано на земята над 24 часа, горканчето не може да поддържа само телесната си температура.
Това е Хоуп. Завита с юрган и с три пълни грейки, тя няма нищо освен надежда да преживее този ад. Пратете и добри мисли, пожелайте си да и провърви като на Ендо, който се възстановява толкова добре и е толкова весел… Хоуп трябва да оцелее тази нощ. Просто е задължително. А ние вкупом ще и пратим сили да прескочи трапа. Нали?
За кучета като Хоуп има огромно значение дали се лекуват на топло или на студ.
Опитваме се да съберем пари, за да купим отопление на нашата клиника и приют.
Молим, РАЗГЛЕДАЙТЕ ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ и ако можете – включете се с едно рамо. Много сме. И ние – човеците със сърца, и кучетата като Хоуп – на които им остава само надеждата…
Благодарим.
И поздрави от Ендо! На втората снимка е той с любимата си д-р Станчева, днес – точно седмица след като го приехме в ужасно състояние.