Бу има много тежко ошипяване на гръбнака – болката понякога му пречи да ходи, има дни, в които му е особено зле, а заболяването е дегенеративно. Той дойде при нас след като месеци беше висял на някаква газостанция. Изхвърлили го там, някой го прибрал, после пак го върнал, и после пак… На кого му е притрябвало болно куче. Пък било то и булдог.
Взехме го при нас, и той стана един от хулиганите пред печката. Хъркащ, попръцкващ, любопитен и винаги готов да бъде погален. Без претенции. Един такъв много специален лорд – извънземен със своя безумен външен вид.
В приюта с Бу имаше драматичен епизод. Появи се семейство роми, прочели за него в интернет, което твърдеше, че това е тяхното куче. Били го вързали да пази еди-къде си, бил се изгубил преди година… Глупости на търкалета, но с огромни разправии. Бу ги видя и само изсумтя с отвращение, така че – отблъснахме ги. И не защото са роми. А защото са лоши стопани.
Достатъчно хора ни писаха за Бу, но с тази диагноза – никой не се престраши да му даде подслон. Перспективата да изкара зимата с нас беше много тревожна, и нашата Надя започна неистово да търси варианти за него. Така стигна до Ойке Робустиано – наш приятел в Холандия. Ако си спомняте – плешивото мопсче Светльо замина при нея, едва ли ще го познаете днес!
Ето го и Бу в новия си дом в Холандия. Гледаме го, и не можем да се нарадваме на любовта и комфорта, които получи най-сетне този наш толкова измъчен агент. Ойке и мъжа и ще го гледат като писано яйце, а за болките – вероятно ще ходи на акупунктура. Ех, Бу, ех, късметлия!
