Преди няколко години, трупната кола на Екоравновесие изсипа при нас едно грозновато черно куче, изглеждащо сякаш го е премазал камион. Всъщност, точно това му се беше случило…
И така Брус се появи в живота ни.
Нямаше големи шансове за оцеляване. Брус обаче реши, че му се живее.
Сякаш не желаеше да си отиде от този свят, без да е живял истински. Без да е обичал и да е бил обичан…
А ние избрахме да му повярваме. Вие пък избрахте да ни помогнете. Няколко операции и месеци по-късно, Брус вече беше под кожата на всеки от нас – дали, защото беше вечно усмихнат, или защото обръщаше тумбаче за галене всеки път, когато ни видеше? Или пък защото сам си подаваше отрязаното краче за превръзка, макар процедурата да беше много болезнена?
Или, защото беше безстрашен? Единственото, от което се страхуваше, беше излизането извън пределите на приюта. Ужасът, че ще го изоставим. Ужасът, който обхвана и нас, когато тестът му за дирофилариоза се оказа положителен. Ужасът, че все пак ще го изоставим. Че битката за живота му е била изгубена още тогава. Че обещанията ни „Спокойно, миличък, лошото е зад гърба ти“, са били лъжа…
Ноо, Брус не оцеля от сблъсък с камион, за да го убие после едно гадно червейче в сърцето. Пребори се с него, като същински Брус Уилис в „Умирай трудно”!
И ето, че годините се затъркаляха една след друга. Сменяхме съквартирантите му, много от гледачите и докторите също се смениха, изчезваха стари доброволци, за да се появят нови, сменихме даже приюта, но Брус беше там, а ние бяхме там за него. И в замяна, получихме искрена обич и доверие, на каквито са способни само кучетата…
Куче като Брус, което е страдало толкова много, което е чакало толкова дълго, заслужава повече!
Заслужава свой собствен дом! Заслужава стопани, за които е единственото и най-най-обичано куче в целия свят! Заслужава да им мрънка за разходка, да им проси храна от масата, да прави фасони за гранулите (които яде от години)… Заслужава да играе с техните дечица, да ги учи на любов, да ги гледа как растат, докато той щастливо остарява…
Брус не само заслужава всичко това, но го получи!
Най-сетне знаем, какво чакаше, когато реши да не умре…два пъти. Чакаше тях! Своите хора!
Брус беше осиновен от семейство българи, живеещи в Германия. В момента е при „баба си“ (където много любезно не изяжда котката), много е доволен, ще пътува с хората си към новата родина по празниците. Е, няма такава радост! Специален поздрав на малката му стопанка Мелиса от всички ни.