Здравейте приятели от Фермата!
Това съм аз- Биги, само че сега се казвам Брут. Така ме кръстиха моите нови хора. Все още ми е малко странно с това име, но с всеки изминал ден свиквам с него и започва да ми харесва. Та така… да ви кажа как си живея. Тук е супер! Имам си меко и уютно легълце, играчки и винаги ме изненадват с някое лакомство. Първите няколко дни бях доста притеснен- нали вас ви няма и се чудех и се маех сега тук ли ще оставам, за малко ли съм, дали да не си прегриза каишката и да избягам… На всичкото отгоре имаше един Лабрадор – палавник, но моите хора ми обясниха, че той ще е за малко при нас защото неговия човек го нямало няколко дни. Ух…успокоих се, този беше страшен палавник! Голяма игра падна с него, ама понякога като ми досаждаше вече и го хапех, пък той дечкото/ по-малък е с два месеца от мен все пак/ продължаваше да ми се бута- много забавно беше. Ходехме на дъъълги разходки, него го пускаха без повод, а мен само вързан ме държаха- много се ядосвах и лаех, как да подуша всичко като съм вързан! Тук-таме ме пускаха за малко като нямаше накъде да хукна, но като ме викнеха и аз не отида пак ме връзваха, ама какво да направя аз нали съм си ловец, носът ми е по-силен от мен- ходи им обясни.
Тук едвам се сдържам да не побягна след един булдог.
Опитваха се да ме учат на разни работи – да си науча името, седни, стани, направи двойно задно салто /ей сега малко послъгах/, ама тоо аз не знаех на мен ли говорят, на лабрадора ли…и се правех на ударен докато мога.
Ето ни нас с Мъри необезпокоявани на дивана.
Сега обаче него го няма и искам- не искам, ще трябва да се уча – пък и ако знаете в замяна какви лакомства ми дават- просто не мога да се сдържа! Все по-добре се справям с името си и с „ела“ и съм много горд със себе си. Те ме пускат за по-дълго време и аз винаги се отзовавам когато ме повикат. Днес за награда ми купиха нова играчка- тя ми е любимата! Ама това е защото съм мноооого послушен и мил. И да знаете- нищо вкъщи не съм изял още, да се гордеете с мен. Само че като подуша храна и откачам, всичко искам да изям! Но моите хора казват, че не може защото съм щял да стана дебел- какво от това, нали ще ми е пълно коремчето.
Блажено похапвам бисквитка.
Много обичам да се гушкам и да ме галят, а момичето само ме целува /но аз нея не, да не и се вдигне самочувствието нещо/. Когато не са ме погалили от цели 5 минути започвам да им се катеря с две лапи и да ги гледам с красивите си кафяви очи и те направо се разтапят- манипулаторче си падам малко.
Казах на Мъри, че ще му дам една от моите бисквитки ако спя на неговото легло 😉
Въобще…добре си живеем ние тук. Голям късмет извадих, надявам се и вие, четириноги приятели и то възможно най-скоро! Липсвате ми много и благодаря на д-р Станкова, че ме намери, за да може моите хора да ме намерят и приберат на топло! Ще им кажа скоро да дойдем да ви видим и да донесем някоя вкусна манджичка от моите и за вас.
Ами това е от мен Брут /трябва да си го повтарям/. До скоро виждане!
Момичето иска да ви напише няколко реда:
Мили хора от приюта, Брут е най-умното, прекрасно, любвеобилно, мило и добро куче. Той е истински приятел- учим се взаимно на много неща и благодарим безкрайно, че ни срещнахте и позволихте той да дойде при нас! Съвсем отскоро е вкъщи, а всякаш е бил тук винаги.
Учи се страшно бързо и свиква все повече с нас, а ние за благодарност му даваме цялата си любов! Приложихме малко снимков материал от крактия ни, но изпълнен с радост съвместен живот.
Поздрави, Симона и Николай