Много често получаваме запитвания дали бихме прибрали в приюта вече престаряли бездомни кучета. Хората си представят, че животинките, за които се грижат ще се чувстват по-добре при нас, но грешат. Макар и да си имаме „Клуб на пенсионера“, в приюта приемаме само такива старчета, които нямат къде да се денат – в повечето случаи изхвърлени, или нуждаещи се от лечение до живот.
Истината е, че рутината, познатата обстановка, привичното ежедневие са решаващо важен фактор за продължителността на живота на едно старче. Привикването с условията на приюта – живот в клетка, невъзможност да останеш сам и голям шум – е особено трудно за старите кучета и чисто и просто може да доведе до преждевременен край на жизнения им път.
Затова, когато кучето не е застрашено, предлагаме лечение (най-често операции на тумори, глаукома, кожни болести заради спадналия имунитет и травми от коли) при нас, а след това молим хората да продължат да се грижат за своите приятели на мястото, към което са привикнали с годините.
През последните седмици при нас бяха на лечение няколко възрастни кучета, запознаваме ви с двата по-тежки случая на пациентите с кодови имена „Баба“ и „Деди“ с типични травми.
Баба беше приета с голям тумор на крака и доброкачествено образувание на долния клепач на едното око. И двете бяха оперирани успешно, имахме някои разногласия с нея относно това дали не е всъщност буен жребец, който следва да търчи наоколо доволно след операцията си, затова и се наложи да приложим леко средновековни методи за осигуряване на почивка на оперирания крак. Вече всичко е наред с нея, прогнозираме дълъг живот на това готино старо момиче, вече си е на своето си място. Пу! Пу!
Деди също е „класически случай“ – нахапан жестоко от пуснато нарочно домашно куче. Ако не знаете, има такъв един роден „спорт“, с кучета. Имаш си силно и агресивно младо куче и за да се забавлиш подобаващо, го пускаш да унищожи някой бездомник. Какъв кеф само… Освен това кефът увеличава коефициента си ако жертвата е стара или безпомощна. Мда.
А нашия Деди е направо Меката Мария, толкова нежен, толкова гальовен и добър. Някога отдавна той също е имал дом, но е успял да се приспособи към живота на улицата, че и да продължи да обича хората. Раните му бяха толкова ужасно инфектирани, че цялата клиника ухаеше на „Парфюм дьо Деди“ няколко дни, преди да заработят антибиотиците. И той вече е здрав и на мястото си. Ще ни се да кажем, че се е пенсионирал от „спорта“, но за огромно съжаление, в настоящата ситуация със ЗЗЖ, можем само да се надяваме.
Винаги можете да разчитате на нас за медицинска помощ на стари кучета – трябва само да се свържете с приюта, за да се уговорим за преглед и евентуално прием за лечение. Но не забравяйте – приютът не е едно тихо и спокойно място и за старчетата е голям стрес да привикват тепърва с новите порядки. Не го правим от коравосърдечие или жестокост – просто за тях е по-добре да продължат живота си такъв, какъвто го познават. Точно както е и при старите хора. Само че без думи и разбиране какво се случва. Благодарим ви, че мислите за тях!
Що се отнася до старите кучета, които остават в приюта, опитваме се да им осигурим максимален комфорт в края на живота. Живеят в клетки с другари по съдба, имат по-удобни креватчета. А когато стане ясно, че е наближило времето за раздяла, преместваме отиващия си наш приятел в импровизирания ни „офис“, където има топла печка и хора по цял ден. Така един по един сме изпратили с много обич много наши старци. Сега е ред на Тюлена – едно добро старо момче, което някога беше голям лакомник, а днес се топи пред очите ни по пътя към Другото място.
Тук виждате Тюлена да се радва на последните си дни, поглезен от доброволката Марта – най-големия приятел на старчетата ни, още от стария приют. Толкова достойнство и спокойствие има в очите на старите кучета, когато усетят, че е дошло време да си отдъхнат. И все пак… раздялата не става по-лека… все си боли, все си казваш – не успях да ти подаря дома, за който мечтаеше, дано да ти е била достатъчна нашата тук любов…
П.П. Много хора ни писаха да питат какво стана с почти сляпата баба-кучица, която Светльо извади от шахтата на ужасите. Добрата баба беше осиновена от хората, които са се грижили за нея край дома си, живее с тях вече вътре, на топло и всичко ще бъде наред с нея оттук-нататък.
