Десетки, десетки кучета чакат в приюта да се освободи място, за да бъдат приети. По спешност се приемат само животни в живото-застрашаващо състояние, и то трудно, защото наистина винаги е пълно. За едно куче обаче във Фермата е обявено място вече половин година. „Очакваме го веднага щом го хванете“ – просто и ясно. Но не и, когато кучето не иска да бъде хващано.
За първи път ходихме да го търсим около паркинга на ИКЕА през септември след сигнал. Ходихме още 2 пъти, още 3 пъти беше там доброволка. Но дядото с огромния тумор сякаш се появяваше и изчезваше в нищото. Докато не се намери наистина ангажиран човек. След дни неуспешни опити да бъде уловен, старецът беше упоен със стреличка и докаран до приюта с ветеринарна линейка.
Гледката – изумителна, направо болезнена. Огромен, страшен тумор. Доктор Станкова има голям опит с туморите, и мислехме че Шаци и Инка са нейните шампиони. Само че този горък дядо е бил направо изяден. Освен чудовищния тумор на крака, докторката му извади още няколко по-малки тумора от стомашната област. Вероятно е бил кастриран нескопосано някога и е останало парче от единия тестис, което е развило също голямо парче рак.
Така момчето рязко отслабна с 2,5 килограма туморна тъкан. Но се раздели и с много мъка и болка. Справи се с тежка операция и дори помахва по малко с опашка на консервите, които получава.
Прогнозите за деди са умерено добри. Много е възрастен и е опериран много сериозно, но се справи с упойката добре и вече се стабилизира. Д-р Станкова го кръсти Кай. Кай от ИКЕА. Един такъв изгубен и непотърсен Кай, Кай в края на живота си…
Ако сърцето ви е трепнало от съдбата на този уморен ветеран, помислете дали нямате някое дворче с местенце за него. Не му остават твърде много дни на белия свят. Би било наистина прекрасно, ако може да ги прекара спокоен и обичан. За пръв и последен път в окаяния живот на Кай…