Алфа и Бето били майка и син. Живели в гората. Пазели крави. Пазели ги от вълци, чакали и хора. Но дразнели ловната дружинка. Понеже нали, вършели си работата, лаели юнашки… И затова, за награда – си спечелили куршуми от ловците. За глиган. За последно. Да. Ама не.
Вместо да умрат веднага от раните си, Алфа и Бето останали при своите крави. Ден след ден замирисвали все по-страховито, но не умирали и не умирали – цяла седмица в адските си мъки. Докато накрая… ги доведоха при нас. Простреляни. Измъчени. С гнойни и разтрошени от куршумите крайници, и двамата – със стърчащи, гноясали кости. Но с добри, добри, добри, толкова добри сърца…
Денят на пристигането им беше студен. Но въпреки това, миризмата на труп се разнасяше наоколо по онзи гнило-сладникав начин, който винаги успява да те удари в мозъка, колкото и да се опитваш да не дишаш през носа. Кучетата бяха обезумели от болки и започваха да ръмжат диво още щом посегнеш да ги докоснеш. Малко е да се каже, че Алфа и Бето бяха на ръба на силите си. Беше им отредено да умрат. Да. Ама не.
Алфа
Прекрасната мама Алфа е на 5г. Бедрената и кост беше така жестоко раздробена, че шансът за спасение беше нулев. Инфекцията беше живото-застрашаваща, но незабавната ампутация и помогна да се стабилизира, да се освободи от болката и да събере нови сили. Още на следващата сутрин след операцията, от клетката на Хапливото Краварче ни гледаха чифт меки, топли очи. Вместо Хапливо Краварче Алфа там се оказа, че ни чака Нежното Триподче Алфа.
Макар и дребна, невероятно добра, Алфа остава на три крака и с много по-малък шанс да намери обич и щастие. Но щом стигна толкова далеч – няма как да не стигне и пълното щастие. Само ще трябва да почака да измислим нещо, да намери своите хора. А през това време – ще си я гледаме и обичаме във Фермата.
Бето
Красавецът Бето е на около 1 година. Понеже е момче, при него не беше пострадало само крачето, а и пенисът, който беше жестоко изгнил. Наложи се да го отстраним, а за крачето д-р Златинов успя да му сложи рингов фиксатор – възстановяването е дълго, но върви добре и има шансове да се ползва крачокът пълноценно.
Малко е да се каже, че Бето е прекрасно куче – той също е нежен, благ и добър като майка си. Но освен това е и много дружелюбен и игрив и нежен и гушкателен. Освен това е страхотно красив и ще става още по-хубав. Надеждите ни за него са да се възстанови изцяло и да си намери своето семейство.
Благодарим ви!
Специални благодарности на всички дарители на приют Фермата. Приятели, средствата, които дарявате, спасяват живот всеки ден. Благодарим ви за даренията, които изпращате, за да съществува това място. С тях – кучета като Алфа и Бето получават помощ в най-тежките си моменти.
