На път! На път! Към новото начало за 10 наши големи кучета! Кучета, които обичаме и гледаме отдавна, любими животни на нас, на доброволците, на всеки, който ги познава. Радостта ни е огромна, защото това са все златни сърца, които заслужават цялата любов и грижа на света.
В Холандия, при прекрасни колеги, които задомиха успешно през изминалите години стотици наши кучета, отидоха Сиксти, Биг Брадър, Норт, Фрея, Кирето и еднооката Роши; в приемния дом на други наши холандски колеги отидоха Маминка и Бели; а в Австрия – трикрачето Алфа и Бебка. И така!
Златооката Сиксти е чудесна кучица, която приехме с тежка форма дирофилариоза. След дълго лечение при нас, тя оздравя напълно и се превърна в любимка на приюта. А я кръстихме така, защото дойде от Ботевградско шосе, разумно беше изпаднала в беда сред правилните хора – пред офиса на нашите големи приятели от кол центрове 60К.
Потеглиха и двете ни прекрасни, бели хъскита – Норт и Фрея. Кучета за чудо и приказ – добри, приятелски настроени, млади и жизнени, безумно красиви… И двамата – изоставени от стопаните си, и двамата с месеци се опитваха да спечелят сърцата на български осиновители, но не им се получи. В Холандия ги чакат активни и весели стопани, за които ще бъдат най-скъпоценни и обичани.
О! Биг Брадър! Момиче, да не се объркате, просто дойде при нас след като я бяха изхвърлили през нощта недалеч от тук – пред студиото на предаването. Изумително добро същество – без преувеличение, едно от най-милите кучета, с които сме се срещали за всички тия 5, че и повече години работа.
Ако сте идвали във Фермата, че и в Богров преди това – то не може да не сте запомнили Кирил. Кирето е едно изумително добро и разбрано куче с огромно любопитство. Имаме го от почти 4 години – дойде при нас като бебе, но така и не намерихме вариант за него, остана си.
Но нали е пич – Киро намери начин да се пребори с приютската скука – научи се да се катери по клетките и да гледа отгоре. Не ходи никъде, никога не излиза, просто гледа. А като му доскучее вече тотално, отива през две клетки при едни приятели, които са му особено симпатични, и им разказва какво е видял… Т.е. разказваше. Защото оттук-насетне Кирил ще се разхожда всеки ден. И няма да гледа през решетка, а през прозорец – прозореца на своя собствен дом в Холандия!!!
Защо Роши е точно „Роши“, като не е рошава хич – не знаем. С това име доведоха едноочката добри хора, видели да се скита ужасно объркана по Сливница. Тя със сигурност е била домашно куче, не знае нищо за улицата, горката. Така си дойде – без оченце, не знаем какво и се е случило, но каквото и да е било – е било адски несправедливо. Защото това нежно сърце няма как да е навредило на някого – просто не би могла.
Холандки станаха и две чудесни малки кучици, незабележими в шаренията на приюта – Маминка и Бели. Маминка дойде при нас със цяло кучило бебоци – всички вече са си по домовете. Любопитен факт: те бяха направо огромни, на 2 месеца станаха по-големи от нея! А пък Бели (кодово име „Белега“) се казва така, защото има огромен, необясним белег от изгаряне на гърба си. Тя дойде при нас от Екоравновесие – изхвърлили я на бензиностанция на Околовръстното.
Дружелюбни, неголеми кучета като двете момичета може и да седят с месеци по клетките тук, но в Холандия са търсени и много желани домашни любимци – какво като си нямат порода, пред тях има толкова много щастливи години!
В Австрия е вече милата Бебка! Тя дойде при нас с кучилото си, част отпътуваха, а тя и нейната сестричка останаха. Сестричката – за старо, зарастнало накриво счупване на краченцето. А тя – за абсолютно необяснимо боледуване, което третирахме като миелит. Дълги седмици малката Бебка не можеше да се изправи на крака изобщо, но се пребори и порастна голямо, изумително красиво и общително дете. На добър час, момиченце, минала си си вече лошото, оттук-насетне само хубаво за теб!
Австрийка стана и мъничката трикрака краварка Алфа (или Джубицата, както и викат краварите). Историята на Алфа и нейния син Бето – простреляни от гадни ловци – трогна много хора, но въпреки нейния малък размер, нежен характер и примерно поведение – не си намери семейство тук. Затова вече ще лае на немски в новия си дом край Виена!
Зад историята на всяко едно спасено куче стоят сума ти хора – със сърцата, времето, средствата и професионализма си. Това са приемни стопани, доброволци, дарители, ние и нашите доктори, гледачи и шофьори, колегите ни в чужбина… На пръв поглед може и да изглежда лесно – „колко му е да пратиш няколко кучета на път“, а истината е, че е много и голям труд. Но как само си струва, когато знаеш, че едно добро същество ще получи живот в обич и радост вместо в страдание и болка…
Благодарим ви, магьосници! Вашата помощ променя съдби всеки ден.
Ако и вие смятате, че има нужда от това, което правим, ако искате този приют да съществува и да продължи да работи, молим, помогнете ни да им помагаме, направете ДАРЕНИЕ по банка, e-pay или PayPal.
Можете да станете спонсор на Фермата и чрез телефона си.
Достатъчно е да изпратите СМС с текст DMS DOG на кратък номер 17 777
Ще получите отговор с благодарност и въпрос „Искате ли да дарявате всеки месец 2лв?“ – молим, абонирайте се, ако имате възможност, отговорете с DA… 2лв на месец не са много, а ще спасят живот.