Великанът на Фермата намери своите хора! 3-годишната ни кавказка овчарка Барета беше осиновена от д-р Владимир Гелев. Двамата се разбраха много бързо, а нашето момиче вече си живее примерно в апартамент.
Много хора подминават големите кучета, защото живеят на тясно и мислят, че това ще е проблем. Всъщност, къщата на кучетата им е за спане и за ядене – игрите и щуротиите вече порастналите агенти си ги правят навън. Така че – ако се чудите дали да вземете вече порастнал, голям куч – или малко бебе, гарантираме ви по-спокоен живот с голямо куче над 1 година. Нещо повече: колкото по-едро е едно куче обикновено, толкова по-спокоен и бавен характер има. Мъниците като цяло са на по-бързи обороти.
Такава веселушка е например веселата Анджела (бивша – Карина). Малката шушулка беше по-тиха и от водата тук, във Фермата, където има толкова много непознати животни и шумове.
В новия си дом при Кирила Захариева, нейния човек и кучето им Тара, тя се превърна в игрив и неуморен ентусиаст – щастлива и обичана в прекрасния живот с новото си семейство! Каква щастливка!
Осиновена беше и Дарина, едно добро момиче на година, при нас от скоро. Избра я Янко Апостолов, а тя вече си живее щастливо в двора му, недалеч от нас прави му компания, кара се по малко на минувачите и никога, никога не я връзват.
Защо? Защото така е правилно. Благодарим, Янко!
Със страхотно семейство се сдоби и най-милият дребосък на Фермата – Пако!
Той е момче с особен късмет. Добри хора го намерили само кожа и кости да се влачи грохнал по междуселски път. Завели го бързо на лекар и там се оказало, че нашият герой има фистула на меката част на небцето. След два несполучливи опита за затваряне, с кожни присадки от бедрото към небцето му, то все пак остана отворено, а ние си прибрахме Пако в приюта да си го гледаме. Вярно, малко му се връщаше храната от гърлото към носа, но пък какъв само благун и добряк – надявахме се, че все ще се намери човек да го обича такъв, какъвто е.
Случи се! И то не в чужбина, с драматични истории, молби, ред сълзи и ред сополи, а тук – Пако беше харесан и осиновен от Николай и Петя Колеви. А д-р Станкова и д-р Рангелова направиха още един, като че ли сполучлив (стискайте палци!) опит да дозатворят дупчицата. Пожелаваме на Пако и неговите страхотни стопани много щастие заедно!
И разбира се – прекрасният ни синеок смехурко Тезей – не му се наложи да чака дълго, направо си беше too sexy for this shelter. Какво да се прави, красивите също плачат, хубавото е, че обикновено е за кратко.
Тезейчо се яви при нас кожно-болен, хърбав и нежелан. Но пък бързо се възстанови в приемния си дом и направо разцъфна. Избра го Евгения Радоева, тя вече си има едно 5-месечно кутре от нас, двамата има да щуреят заедно – няма такова детство!
На всички хора, осиновили своето куче – шапки долу.
Вие спасихте живот.
Бъдете благословени и много щастливи заедно!