EDIT 04.05.2016 – Бебенцето от Кремиковци почина 
Аутопсията показа колабирал бял дроб. Мъничето така и не успя да се събуди, отиде си тихичко, както дойде.
Кой е най-веселият самоед на света? Едгар!
Всъщност, той може и да не е Едгар, но ние сме решили да му викаме така, дори да не се обръща много-много.
На цялото претоварване в приюта към момента, нямаше как да не предложим подслон на този юнак. Млад самоед – на около 2 години – скитал из Бояна, вързван временно тук и там, останал без желаещи да го приберат поради голямо нацапване и мизерен вид.
Юнакът вече е при нас, кастриран и почти напълно обработен. Бил е на улицата поне седмица, много хора са търсили откъде е, но ще го задържим още толкова – току-виж си го потърси някой. А ако не – после ще му търсим стопани. Прекрасно момче, вярваме, че бързо ще намери своите хора, пълен с енергия, ентусиазъм и много, ама много мил и весел!
А това прекрасно момиче, което прилича на баба-пътник е всъщност младо и добро, а някога е било и изумително красиво кане корсо. Порода уж страховита, а пък – златно сърце.
Нейната история е тъжна. Домашно куче е, има кардиомиопатия. Стопаните и са се грижили за нея до един момент, в който решават да я евтаназират, т.к. е на финалната фаза и трупа много течност в областта на стомаха. Тогава, много хора писаха на доктора да не я приспива, че ще я вземат. Но както често се случва – само на думи. Останала в клиниката без изход, по много странен начин и с много перипетии, добрата канка дойде при нас, за да изживее малкото, което и остава под грижата на д-р Рангелова.
Водихме я в ЦВК с надеждата да се случи чудо. Д-р Ранко Георгиев и направи рентгенови снимки, разгледа изследванията, промени малко лечението, назначено от нейния си лекар, но диагнозата и перспективите са същите.
Докато се храни и иска да бъде с нас, ще си я обгрижваме, а когато дойде лошото, ще и помогнем да си отиде с достойнство. За съжаление нищо повече не можем да направим. Освен да я обичаме, докато можем…
Още три душици успяха да се промъкнат при нас днес – една много бременна бездомна мама, и две 20-дневни мъничета, за които се е грижила, но не са нейни.
Мама вече се кастрира, но бебенцата още не са в безопасност.
ТРЯБВАТ НИ ПРИЕМНИ СТОПАНИ!
Ако имате някаква възможност, някакво местенце, където да скриете тези две момиченца, молим – приемете ги временно. Те трябва да бъдат ваксинирани и по-големи, за да бъде безопасно за тях в приюта – твърде много кучета имаме, твърде много болни. Ако можете да помогнете – елате, те ще ви чакат.
Тъжно стана, извинявайте. Гледаме да оставим тъжното за нас си, но понякога не са розови нещата. Малко безумно звучи, но ви молим – пратете два тона добри мисли за тази мъничка шушулка:
В момента д-р Диди прави всичко по силите си да и стабилизира температурата, да прескочи трапа, но кутрето е толкова мъничко, че не успява да се пребори засега. Дано, дано, дано…