Скъпи приятели,
вероятно помните паникьосаното полу-диво кученце Рижка, простреляно от злодей в Студентски град. Малката дивачка дойде в приюта обезумяла от страх и болка, хапеща всичко, до което може да се докопа, в състояние на истерична превъзбуда от ужас и мъка. Благодарение на вас Рижка получи операция, която да и позволи да бяга с 300 от човешкия звяр – беше оперирана от д-р Златинов в ЦВК и остана да се възстановява при нас.
Рижка живя в приюта цял един месец, за това време и се налагаше ежедневно да общува с хора – нещо, което не просто не и харесва, а което я ужасява до мозъка на костите и. Въпреки ежедневните разходки, храната, доброто отношение, Рижка не пожела да промени мнението си за нас, хората, само отпусна малко защитата с отчаяние “добре, мъчете ме, то се е видяло, че няма спасение от вас”.
Кучета като Рижка нямат шанс да бъдат осиновени и страдат в приюта – те не желаят да живеят сред хора, за тях това е истинско страдание. Както ви писахме още на нейния апел, че ще направим – след възстановяването върнахме Рижка обратно в познатата и среда. Днес ни пише Милена – добрият човек, който се опитва да се погрижи за многото животни в квартала:
“Рижка се храни добре, допуска ме съвсем близо. Преди инцидента се отдръпвах на няколко метра, за да отиде до храната, така че с мен е по-спокойна, но не знам как е с непознати. Като се има предвид, че хората, които ги обичаме сме 0,1% в района, където живее тя, по-добре да стои настрани от непознати.”
Мястото е Студентски град, около МАКСИ ЦЕНТЪР. Там явно има стрелец – сериен убиец на животни. В същото време е много вероятно освен жалбата за простреляната Рижка да няма други пуснати сигнали в районното, а това е много важно – да се натрупват сигнали (дори да няма реакция по случая на конкретното животно), за да може властите да отчетат статистическата нужда от зоополиция.
Молим ви, пускайте жалби и сигнали за всеки случай на насилие, с който се сблъсквате, дори да не очаквате да последва абсолютно нищо. Нужни са официално входирани оплаквания, за да обърне властта внимание на проблема. Милена пише още:
“Не съм чула за нови инциденти, но това не означава нищо. За три години и половина, откакто работя тук, знам със сигурност за седем убити кучета, а останалите просто изчезват, без да мога да разбера какво е станало с тях.”
Играта на живот и смърт за Рижка продължава и въпреки цялата си щуротия тя ви благодари от дъното на дивото си сърчице за втория шанс, който и дадохте. Тя може да не знае много, но знае едно – иска да живее и ще направи всичко, което е нужно, за да оцелее. Но какво може да направи тя срещу изрода, изживяващ се като снайперист? Какви са нейните защити? Нейният най-добър приятел остава страхът, единствен шанс остава бягството…
Продължавай да бягаш, диваче, бягай с все сили, стой далеч от хората и се пази.