Пламен не е роден като улично куче. Някога някой си го е взел за приятел, взел го е в дома си. Някога някой е бил добър с него, научил го е да се доверява, да обича.
Но това е било отдавна. Преди глаукомата и глухотата, преди да стане ненужен, преди глада. Преди Пламен да падне от ЖП надлеза.
Когато д-р Станкова и Светльо се отзоваха на сигнал от 112 за безпомощно куче, паднало от железопътен мост, мухите вече бяха разпознали Пламен като пътник.
Човекът, подал сигнала – Пламен Георгиев, чакаше на място и дори беше приготвил стълба, за да достигнем кучето.
Издърпахме го някак, а той не възрази.
Моментите, в които усещаш как един напълно изгубил надежда приятел ти се доверява са нещо вълшебно, което не може да се опише с думи…
Кръстихме го Пламен. На около 7-8 години е, прилича на бретон-шпаньол с черно, опашката му е отрязана. Няма счупвания. Може би защото е толкова безобразно слаб, че е паднал като перце от моста…
Но е напълно глух и сляп. Движи се объркано, трудно, не се ориентира.
Ще го лекуваме и ще го захранваме здраво. Докато в очичките му заблести радост, и опашчицата му се завее.