Един фантастичен кучешки транспорт се изтърколи в началото на месеца със скъпоценен товар – 12 прекрасни, но едри подрастващи, чакали с месеци някой да ги хареса, докато се превръщат от бебета във младежи; 5 вече големи наши питомци – живели с години и месеци из клетките преди да бъдат забелязани; и една мила писанка, върната от осиновителите си, но пожелана от добри хора в Холандия. По ред на номерата – представяме ви ги с огромна радост.
Холандска група
За нас е много важно кутретата ни да не порастват при нас. Да им намерим стопани преди да са заприличали на големи кучета, защото тогава чакането им става безкрайно, а може и наистина да няма край. Нищо не боли повече от това да се сбогуваме с куче в приюта – без да сме успели да му осигурим дори няколко щастливи дни сред свои си хора. Нищо по-тъжно няма от кучетата, прекарали години в клетка, отказали се да чакат, тъжни и примирени със съдбата си на затворници.
Това са най-едрите ни „бебета“ този сезон – кучета под 1 година, останали без кандидати и възможности в разгара на лятото. Благодарим безкрайно на Астрид, която им даде шанс да срещнат осиновителите си в Холандия – място, където да си куче на годинка не е грях.
Няма как да не започнем с Хензел и Гретел – двете ни любими близначета, дошли с кожни болести от общински приют Богров. Само три месеца след като поехме мечетата, те станаха страхотно красиви и нежни, много весели бебоци, всеки по 40 кила.
Вече в Холандия, при Астрид, Гретел е и сред първите осиновени кучета от нашата група! Имаме си и снимка от осиновяването. На добър час!
В новата си родина са вече и усмихнатите Хилде, Хенри и Хариет – едно нежно кучило едри магаренца – от кафявите, дето осиновителския поглед се плъзга по тях и все не успява да се спре.
А също и Виктория и Маргарита – две мили сестрички, видимо едната се е метнала на мама, другата на тате. В България по-голям шанс за осиновяване сякаш би имала Маргарита, която прилича на бигълче. Но в Холандия – първата осиновена е нейната усмихната жълта сестричка – Виктория.
Клара и Дейзи – две еднакви момиченца, сякаш сестрички, но без никаква връзка една с друга. Клара дойде при нас със премазана лапичка като съвсем ситно кутренце, а Дейзи от приемен дом, от съвсем друго място. Женските кученца с този цвят – черно телце и пръскани краченца, имат подобен характер – нежни, кротки, човеколюбиви. Тези две девойки не са изключение – прекрасни душици.
С тях потегли и прекрасния Теди – бебок само на 5 месеца, но вече стърчащ с над 20см над всички свои връстници в клетката. Добрият гигант не беше избран да пътува заедно с всички свои връстничета, заради ръста си и остана да чака. Много сме щастливи за него, че получи този шанс, той е най-милото меченце.
Двама прекрасни братя, отгледани с голямо усилие от грижовно възрастно семейство, живяха в клетките с големите много време, преди да получат златния билет – огромните Блеки и Роки, невероятно нежни и добри момчета, обичливи и гальовни, но огромни и тъмни на цвят.
С голямо задоволство ви информираме, че Роки (най-едрото куче на този транспорт) е и първият осиновен от всички. Имаме и снимки с новия му човек, на добър час:
Последното холандче в групата е коте – милата Доби, върната от осиновители вече никога няма да бъде нежелана!
Германска група
Няма как да не започнем с едно момиче, което е тук от бебе – Ема Амфония. 4 години Ема подскачаше край решетката за всеки осиновител без успех. Оглушаваше нас и посетителите със съобщението, че е едно куче, пълно с любов. Но така и никой не си каза „Ей, какво мило момиче е Еми, избирам нея!“ Щастливи сме, че успяхме да и намерим място в Германия – там и трябваха само няколко дни, за да очарова съвестни осиновители и след 4 години на бетонения под, да заспи ето така:
Сякаш се усмихва на човека под чистите чаршафи, нали?
София и Бо са две мили кучета, прибрани от улицата и гледани известно време от добри хора в дома им. Обстоятелствата обаче бързо се променят, двете приятелчета останаха в безизходица и след сложна организация, намериха подслон във Фермата. Макар и непожелани тук, дни след пристигането им в Германия, Бо намери своите хора, а милата Софи – и тя няма да чака дълго, сигурни сме!
О, Беор, ти златно меченце! Този абсолютно неустоим огромен благун прекара месеци в клетката със всевъзможни дребосъци, които му се качваха на главата – отгледа ги съвестно като една добродушна лелка, осиновиха ги едно по едно, а той остана. Дали защото е огромен, дали защото е черен – Беор не намери щастие тук. Вече е у дома с новото си немско семейство. На добър час, миличък!
От къща на събирачи в с.Балша дойде при нас милият Рошко. „Събирачи“ наричаме хора, които нямат условията да гледат животни, а прибират още и още от улицата, поставяйки ги в нетърпими условия, въпреки добрите намерения. Момчето беше живяло месеци в собествените си изпражнения, но все пак – без да загуби обичта си към хората. В приюта момчето се чувстваше отлично, а най-любимото му беше – като дойдат доброволците, да се топне в коритото за пиене за една хубава дълга баня. И Рошко си е вече у дома.
Вижте нашите весели мигрантчета в временния немски дом:
Това са те на втория си ден в приюта. Днес, две седмици по-късно, всички (без София, която още изчаква да си хареса хора), се гушкат в прегръдките на новите си семейства. Благодарим на колегите, които им дадоха този шанс.
И накрая една специална благодарност – този транспорт беше осъществен благодарение на Станислава, която покри всички разходи за пътуването. Без нейната решаваща помощ, това пътешествие нямаше да се случи и всички тези грейнали очички, щяха да ни гледат днес иззад решетките. Благодарим ти, Стаси!