Всеки ден в приют Фермата идват множество бездомни и полу-домашни котки и кучета с различни здравословни проблеми. Д-р Маринчева и д-р Илиева се грижат не само за 200-те приятели, настанени тук за постоянно, а и за всички тях – пациентите на клиника Франциска.
Изминалия август беше дълъг и много труден, но отново успяхме да се погрижим за много пострадали котки и кучета. Запознаваме ви с най-интересните случаи на нашите лекари от изминалия месец – това далеч не са всички, но т.к. е невъзможно да прекарваме толкова време на компютъра, сме избрали за вас тези, които описват най-ясно работата на приюта:
Ая – вече на три крачетаd
Най-нежното котенце на света остана без предна лапичка и без опашка…
Не си представяте за какво гушкателно и мъркателно мъниче става дума – едно сърчице-моторче, с безкраен запас от обич за раздаване. И в болка и в страдание – тя си знаеше, че обича хората, и че сме най-важни за нея. Какво тук значи някаква си лапа – щом има кой да ме гушне (така си мисли Ая), значи че всичко ще бъде наред. И всичко наистина ще бъде наред. Вселената не ражда такава машинка за обич без да предвиди получатели за нея. Ще видите.
А междувременно Ая се възстановява в дома на д-р Полина Илиева.
Когато бях овчарче…
Пет мънички на възраст, но не и по размер, бебочета дойдоха за спешно лечение в клиниката. Видимо домашни, дечица на някоя едра кавказка или каракачанка, някой явно ги е откъснал от майка им, и изхвърлил, когато са започнали да миришат заради болната си кожа… Без преувеличение, Деси и Дими ги чистиха от бълхите цели 5 поредни дни – с къпане, пръскане, мазане, ръчно отстраняване и апели към всички богове.
Две от бебетата бяха със жестока дерматоза, а единият малячко вече го бяха подхванали червеите по гърба… Вече са много по-добре, но не спират да изразяват несъгласието си с живота в бокс – неочаквано гласовити са за толкова дребни мишлета.
Не ни провървя с пустите червеи този месец. Имахме общо 6 случая, от които – 5 успешни, воглаве с любимия ни Лиско, който вече си е ново куче. Не успяхме да помогнем само на най-стария шушул, докаран твърде късно, за да може да се възстанови след жестоко нахапване от други кучета:
Иначе Лисан се справя страхотно:
Кутрета безкрайни
Сума ти дребосъци с различни проблеми населяват клиниката за седмица, две или повече.
Това са прекрасните Мърфи и Али – най-дребните ни кученца понастоящем. И двамата са вече минали втория месец, а остават по една шепа шивот. Както повечето микрони, и тези имаха своите стомашни проблеми, покашляха, но вече са добре и преминават през ваксините.
Компания им правят две черно-бели ангелчета, абонирани за клиничния бокс вече цял месец. Първоначално изгледите за тях не бяха добри, но днес вече може да се каже спокойно, че са прескочили трапа и всичко ще бъде наред с тях.
Продължаваме да се борим с кожните проблеми на Брауни, възстановяването и не върви както би трябвало, тази седмица и предстоят още изследвания.
Добре са и малките Голди, Рона и Вики. Вики – бебето, което гледа недоверчиво от ъгъла дойде при нас съвършено несоциално, на ръба на психозата от човешкия допир. Днес, 20-тина дни по-късно, вече е по-добре, но все така – страни от хората. Надяваме се, че с помощта на доброволците след месец-два ще се успокои напълно.
Берк, изоставен на ръба
Едно наистина великолепно момче – благородно и обичливо, с добро и весело сърце, дойде при нас след като беше преминал през най-трудното в частна клиника. Въпреки дългия си престой на стационар, Берк е гладувал толкова дълго, че има още много да се захранва.
Къпем го с медицински шампоани, но и той като Брауни не се повлиява със желаното темпо, щом се появят някакви свободни средства ще му пуснем тест за хипотироидизъм – би трябвало първите нови косъмчета вече да се появяват, а пък ги няма. Стискайте му палци, той заслужава здраве и обич след всичко преживяно.
Ерика
Едно българско безумие е историята на добричката Ерика. Тя се разкри благодарение на това, че много хора споделиха намирането и във Фейсбук.
Каква се оказа накратко: стопанката на Ерика заминавала да живее в чужбина. Потърсила и нови хора, семейство с две дъщери, които се заклели да я гледат и обичат до края на дните и. Тогава Ерика била на 8. Какво се случвало междувременно – не знаем. Факт е, че Ерика попадна във Фермата на 10 години, след като е била дадена от осиновителите си на „развъдник“ с много и различни майки – да ражда на стари години малки кокерчета, които да продават безогледно за по 100-200лв…
Когато влезе тук, разтреперана в ръцете на Деси, която я беше видяла от рейса да се щура по шосето, Ерика имаше много тежко възпаление на ушите и пиометра. Вече е кастрирана, лекуваме я, но различните уговорки с нейните бивши и настоящи стопани засега не се получават, така че остава с нас. Би било повече от добре, ако се намери добър дом за нея, тя е съвсем домашно куче, гальовно, обичливо и много жизнено. Ако можете да и предложите щастие – елате в приюта, тя вече не знае кого да чака, милата…
Бари и Венета, с изрязани вратове
Овръзването на кучета с всевъзможни телове, сезали, вериги и нашийници, за да не се отделят от коптора, който са им отредили да „охраняват“ често има фатален завършек. Забравените кучета-аларми израстват, герданчетата им се впиват в растящата плът, докато не пробият кожата, стават страшни, дълбоки рани.
Стигне ли се до миризмата на труп – съдбата на тези кучета обикновено е да бъдат натирени по-надалеч. Да не напомнят на „стопаните си“ за проблема, да не създават ядове. Ако имат късмет – някой добър кучкар ще им помогне, докато скитат навън. Ако нямат – стават храна за червеите. Това са Бари и Венета, двама с късмет…
Поздрави от Люли и Душан
Много здраве и щастие ви изпращат по телепатия вашите признателни другари Люли и Душко. И двамата се възстановяват повече от добре, стъпват на оперираните си крачета, чувстват се отлично и се държат фантастично.
С Част II от нашето кратко изложение на най-интересните наши пациенти през изминалия месец, ще ви запознаем утре. Отново – благодарим на дарителите, които правят работата ни възможна. Ако искате и вие да бъдете един от ангелите-спасители на кучетата във Фермата, ще намерите всички начини да дарите тук. Всяка помощ е решаваща – дори най-малката, работата ни се финансира единствено и само от доброволни дарения. Щастлива седмица ви пожелаваме!
