Приятели, както ви писахме, през последния месец изпратихме на път 94 муцунки от приюта. Знаете, че задомяваме чрез наши партньори и приятели в чужбина максимален брой животни – т.к. скоростта на задомяване тук, в България, е много далеч от скоростта на изхвърляне.
Вероятно не можете да си представите чудовищната логистика на това мероприятие, важен е крайният резултат – вече близо 5000 задомени шушулки от 2010-та до днес, ние си знаем колко сме работили, за да може да се получи. Но колкото и да сме щастливи, че имаме силата и подкрепата, за да намерим добри домове в чужбина на животните ни, най-много се радваме на осиновяванията тук, в България. Продължаваме да работим за деня, в който ще избираме между двама, че и трима кандидати за всяко наше куче!
A междувременно това са късметлиите, които вече живеят сбъднатата ни мечта…
След години очакване да му се усмихне щастието, у дома се прибра един необикновен наш приятел – Чакала (който уж трябваше да е Карлос, ама така се получи). Момчето е с нас отдавна, но винаги е имал проблем с живеенето в приюта – приберем ли го в сградата, започва едно неядене, една депресия, тъга… А да живее трета зима навън – не става…
Чакалът вече е най-послушното животно в колоритния дом на страхотната Розалин Шмайх, отдавнашен спасител на животни в беда, стар приятел на нашия Карлос, който просто не можа да си представи момчето самотно и объркано в снега и тази зима. Благодарим, Рози, радваме се, че така добре се разбраха котките с този юнак!
Още едно осиновяване, за което ни е изключително топло и радостно – Томи. Или Тик. Или Нордик… всъщност зависи кого попитате! За 4 години доброто момче намери много приятели сред лекарите, доброволците и екипа на приюта…
Тук юнакът е вече с Борислав Димов – неговия истински Приятел за цял живот! Колко ли важно е било тези двамата да се намерят, щом хубавият и добър Томи е чакал толкова време… На добър час, прекрасни сте заедно!
Още едно от големите ни момчета – изумителния добряк Мирко, намерен изоставен на крайселски път. Момчето вече се казва Ото и е у дома си със Зорница Вакова, която не пести добри думи, за да похвали неговия нежен и добър характер, топлите му очички и доброто му поведение. Ех, радост!!!
Застудя, и студът тормози бебоците и старчетата. Направихме голямо разместване в приюта, за да можем да отопляваме поне половината от кучешката сграда (поради отчайваща липса на средства, все още не сме започнали, топлим само клиниката). Там настанихме всички бебчета, старчета и оперирани животни. Но въпреки това – от сукалчета до архаични старчоци – за всяко едно куче най-хубавото е да си има дом, вместо подслон при нас…
Радо Мирчев и неговата усмихната приятелка осиновиха най-дребничкото от вече готовите ни за осиновяване бебчета! Малката треперушка си нямаше име тук, освен „изтърсачето от 44-та“, ще чакаме новини от нейния нов живот като глезено апартаментско момиченце!