Имало едно време едно куче. То било наполовина ловно, наполовина не, почти обичано, но не съвсем, уж болно, но не умряло, такова едно куче, орисано да страда.
Марта не е родена на улицата и е била домашна в първите години от живота си. Не знаем какви са били те, за нас историята и започва пред един мол – където треперела, просейки от минувачите – гладна, плешива, объркана.
В приюта дойде съвсем без кожухче, но пък се сдоби с неприятна диагноза – хипотироидизъм. Това е заболяване на щитовидната жлеза – недостиг на тироидни хормони, които трябва да се дозират правилно и да се приемат през устата. В противен случай се разбива цялата система и започват редица неприятни проблеми. Като цяло обаче – не е нещо страшно, съвсем ясно, контролируемо заболяване. Но като опре до осиновителите – направо си е непреодолим проблем.
Кучета като Мартеничка са вечните абонати на приюта. Полу-плешиви, с хронична болест – кой ще ги погледне втори път? Почти никой. Сещате се обаче, че все някой е погледнал Мартеничка в сърцето, щом ви разказваме за нея. И този някой е един много специален човек на име Теодора Христова. Наша сънародничка, но на 2000 километра от тук – в Лондон.
Теодора ни писа за първи път лятото, отдавна-отдавна. Какви кучета имаме, дали може да осинови някое от тях… Разбира се – казахме, че имаме всякакви, и може, но не очаквахме нищо повече, т.к. едно е да кажеш, а второ, трето, петнайсто да направиш…
И ето, че животът неизменно опровергава мрачните ни мисли – една по една. Давайки преки, емпирични доказателства, че светът е пълен с Добро, стига само да имаш очите да го видиш. Теодора дойде в приюта една дъждовна есенна събота. Чиста, спретната, адски мила… и набързо стана още по-усмихната, а също кална и мокра. Запозна се с нашите кучета, хареса почти всички, но в сърцето и остана хронично-болната Марта. Погушкаха се, казаха си нещо на ухо и това беше – Мартеничката получи своя билет към спасението.
Три седмици по-късно Мартеничката отпътува за Лондон с транспортна фирма, наета от Теодора. Тук я изпратихме група умилени и подсмърчащи момичета, а там я посрещна една забележителна нова стопанка. Един страхотен нов живот. Ето такъв:
Теодора, нямаме думи, за да опишем радостта си от запознанството с теб! За всичко, което направи и продължаваш да правиш за Мартеничка, за човека, който си, за помощта, която оказваш на другите ни животни… Пожелаваме ти цялата радост на света! Винаги да преливаш от обич и сила, да те слуша нашето магаре и да сте много, много, много добре във всеки един момент от дъъългия и щастлив живот пред вас.
