В Дивия Запад имало такъв индиански почин. Като хванат някой лош каубоец, да го вържат, да напоят с вода кожен колан и да го стегнат на шията на „лошия“. Слагат го на слънце и го оставят да се задуши, защото кожата се отпуска, когато е мокра и се стяга, когато изсъхва. Страховито. Но… война…
В Овча Купел поне засега не сме чули да има война. Обаче тамошните индианци не падат по-долу от аризонските, макар и два века по-късно. Представяме ви – Серджо.
Шията на Серджо е прерязана от сезал. Кой, защо, как го е завързал толкова стегнато – не е ясно. Но са го вързали, и са го изпуснали, и нашия човек се е скитал увързан така поне седмица. Резултатите са видими с просто око и надушваеми с прост нос – огромна рана, изумително възпаление, подивял от страх и болка Серджо.
Серджо е все още сред нас поради простия факт, че времето в началото на месеца беше безумно студено – инфекцията се е развила по-бавно от нормалното. Узнахме за него по сигнал (благодарим, Диляна!), и го взехме при нас след сложен „лов на бизони“ из софийската прерия (бъди ни жив и здрав, Светльо!).
Размерът на бедствието стана ясен едва след обръсването в клиниката – сезалът се беше врязал в шията му чак до трахеята. Показателите – ужасни. Виждали сме много впити нашийници, вериги, телове, сезали… Но има нещо изумително нередно в това да видиш нечия трахея, просто не можеш да не усетиш и ти болката, самото тяло реагира, направо крещи: „Това не трябва, НЕ ТРЯБВА да се случва!“…
Д-р Маринчева и д-р Илиева му направиха превръзка и започнаха лечение. През това време стана ясно, че той не е Конник без глава, а Куче с огромно сърце и всякакви спомени за гонитби и страх изчезнаха в небитието.
Минаха дни преди да успеем да стабилизираме Серджо достатъчно, че да преживее операция. Д-р Маринчева прекара повече от 3 часа на оперативната маса с него – докато опресни раната, докато я зашие, докато го кастрира (за да не го упояваме 2 пъти). Получи се, но ще минат седмици преди да разберем дали ще е достатъчно, за да заздравее толкова голям разрез.
Не можете да си представите с каква благодарност приема доброто момче всеки допир. Сякаш не го режем със скалпели, не го бодем с игли, а го галим с перце – толкова е признателен… Лежи си в своя бокс, гледа умно, помахва с опашка на всеки видян и търпеливо чака следващата манипулация.
Стискайте палци на Серджо, приятели. Още не е прескочил трапа съвсем…
Ако искате да помогнете на Серджо и още стотици приятели като него – обитателите на Фермата – изберете нашия БЛАГОТВОРИТЕЛЕН КАЛЕНДАР!
