Прекрасно писъмце получихме от нашия мил Матиас – едно от най-милите кучета, които прибрахме на косъм от смъртта преди много време покрай работата ни в комбината Кремиковци.
Когато го взехме, Матиас тежеше около ¼ от теглото си по норма, имаше своя тик на предното краче, но беше най-високият и едроглавият от всичките ни кремиковчета. В приюта Матиас се държеше прекрасно, както и повечето кучета, взети от онази страшна дупка. Качи килограми, превърна се в истински слон и без претенции и глезотии реши, че това е неговият прекрасен нов дом. За негова радост, година по-късно се изясни, че не е прав и има място, на което го чака далеч по-голямо щастие от онова, което можем да му осигурим тук. Ще го оставим да ви разкаже сам:
Здравейте.
Аз съм Белушкото с оронжевите петна, който до скоро живееше в клетка №14 на приют Богров и с нетърпение очакваше съботните разходки.
Не помня първите години от живота си, може би защото не са били чак толкова хубави, но помня, че живях много дълго в приют Богров, където се научих да ходя на каишка и да приемам хората за приятели.Там ми дадоха името Матиас.
От месец си имам само мои хора – Мартина, Юлия и Явор и нов дом. Въпреки че в началото ми беше трудно и мъчно за приятелите от приюта (сънувах ги всяка нощ и въздишах), аз бързо свикнах. Новият дом беше странен. Трябваше да минавам през врати и беше страшно, а да не говорим за асансьора – ужас! Постепенно открих, че всъщност той води до разходките и е място за лакомства, а вратите са път към любимото ми зелено килимче.
Имам си и съквартирант – една котка, която явно се страхува от мен, но когато съм легнал и си мисли, че спя, идва, за да ме разглежда. По отношение на собствения вид съм малко предпазлив. Липсват ми приятелите от приюта, но постепенно започнах да харесвам новите от кучешката поляна. Все още не играя с тях, но обичам да ги наблюдавам, както и да се къпем заедно в местното мочурище – в приюта нямах такава възможност и сега си наваксвам с къпането. Имам си любима приятелка – Лъчони и винаги я търся когато съм на поляната.
![OLYMPUS DIGITAL CAMERA]()
Най-много обичам когато с моите хора тръгнем на дълги разходки извън града, където няма коли и шум. (Вече се качвам с желание в колата и търпеливо пътувам) Там вървя смело пред тях и се обръщам от време на време, за да видя дали ме следват. Имам си и вила, където много обичам да ходя и да градинарствам. Ревностно защитамам градината си от нашественици и именно там покозах на моето семейство, че мога и да лая.
Пожелавам на всички мои съкилийници, да бъдат осиновени скоро, за да видят и другата страна на живота, която напълно са заслужили. А колкото до това дали съм щастлив, можете да прецените сами.
С обич, Матиас
![OLYMPUS DIGITAL CAMERA]()
