Едно от чудесните осиновявания на изминалия месец беше това на Хайо. Млад джак-ръсел териер, вземан и изоставян от много хора, със сериозен поведенчески проблем – свръх-възбудимост и самонараняване.
Хайо прекара дълги месеци при нас – за лечение и корекция на поведението. Благодарности на нашия треньор и помагач Елена Александрова за усилията и напредъка; на д-р Маринчева за адекватното лечение; и най-вече – на Марияна Манушева, неговата осиновителка, която не се уплаши от проблемите, а отвори сърцето си за него и му подари най-скъпото – свое семейство, където да бъде обичан и търпян.
Това писъмце е от Марияна за нас и за всички, които обикнаха Хайо, докато беше тук:
„Здравейте,
Изпращам малко информация за джудженцето, което попълни списъка ни с домашни любимци – Хайо. Чудихме се заедно с децата и решихме, че вероятно сте го кръстили така на джуджето Хаяско, от един стар анимационен филм? (Тъй-вярно! – бел.от нас)
От приюта, заедно с новото си семейство, Хайо мина през магазина и получи още ново легло, каишка, купичка и играчка. Без съмнение, веднага разпозна, че всички тези неща са негови и още в колата се настани в легълцето и поигра с въжения кокал.
Следващият ден, първи без лекарствата, не мина гладко, дори леко ни поуплаши. Беше доста раздразнителен, повръща няколко пъти, не даваше изобщо да го докоснем и постоянно ръмжеше и се въртеше в кръг. Забелязахме, че е по-спокоен, когато не сме наблизо и затова го оставихме следобяд за 3-4 часа сам, а когато се върнахме явно беше поспал и ни посрещна радостно с въртене на опашката и подскачане. Оттогава смятам, че се чувства доста добре и като у дома си.
Вече ходихме заедно на работа и той се държа образцово с цяла компания деца. Постепенно започна да прекарва по-голяма част от деня в двора, без яка, когато съм наблизо, в лов на котки и птици (те вече го изучиха и се забавляват да го разиграват) и заедно с големия си приятел – каракачанската ни овчарка. Опитах се да направя няколко снимки, които изпращам, но като цяло е доста подвижен и е предизвикателство да бъде заснет навън без каишка.
Вечер е доста изтощен и след похапване и доволно почесване и гушкане, сам си ляга в леглото и заспива с похъркване.
В момента има изолирани пристъпи, обикновено, когато е вътре и нещо правя и не му обръщам лично внимание. Върти се в кръг и се опитва да достигне опашката си, но дори и без яката, не я наранява. Когато е без надзор все още му я оставяме. Свиква изключително бързо с промените и реда и вярвам, че ще се спогодим чудесно.
Благодарим ви, че ни гласувахте доверие и ни дадохте възможността да го вземем при нас. Ще ви пишем пак.
Поздрави и благополучна работа,
Марияна Манушева“
…Едва ли е възможно да бъдем по-щастливи!
Марияна и Хайо за пореден път ни показват, че за всяко куче има човек и стига само да го намерим, за да се получат нещата добре за всички.
Другото куче в приюта с подобни проблеми (самонараняване) e милата Брейни (широко-позната сред приятелите си като Психа).
Брейни днес
Брейни е била домашно куче. Намерена е с рани по задните лапки, а когато ни я доведоха (точно преди 1 година), хората нямаха представа от какво са раните по краката и – както и ние. Впоследствие достатъчно бързо разбрахме, че проблемите на доброто ни момиче са причинени пак от него.
Брейни в началото
Брейни прекара много време упоена и с превръзки на краката. Упорството на гледачите и лекарите се отплати, и след месеци война – крачетата и успяха да възвърнат прилична форма. Момичето живее навън, в дворчетата за разходка, има си любими приятели, в някои дни си кара без яка и отдавна е забравила страшния намордник.
Ще дойде и нейният ден, вече сме сигурни. Щом щурият Хайо намери обич при Марияна, няма как Брейни да няма семейство, само още не са я намерили.