За нас е чест да ви запознаем с някои от пациентите, които намират помощ в нашата клиника Франциска тези дни – приятели, които не знаят, че е празник.
Добри сърца, които имат нужда от нас тук и сега, и я получават – във Фермата.
Йордан
Какво лежи на паважа? Бързия поглед преглежда – гума ли е… не, май е парцал… чакай… това е живо куче! Поне два дни е лежал така Йордан след изстрела, преди да го срещнем случайно:
Парализиран. Върти очички уплашено. До муцуната му – хляб.
Повече от хляб ще трябва, за да се подобри Данчо.
От многото сачми в тялото му – тази в шийния прешлен е най-страшна.
Болката е парализираща, но операция не може да има, Йордан е твърде стар.
Д-р Маринчева и д-р Илиева не се отказаха, бориха се като лъвове за него. И тъкмо, когато изглеждаше, че нищо повече не може да се направи – Йордан направи първите си крачки. Трудни, болезнени крачки бяха това. И ги направи само заради нас, не че толкова искаше да живее, просто не можеше да ни разочарова.
След първите неуверени дни – дедко е вече на крака и надеждата се появява в очите му.
Има да върви още много преди да можем да кажем, че е добре. А и да си дядко в приют, със сума ти сачми в телцето не е точно „добре“. Но е много повече от това да си парализиран дядко на паважа.
Вярваме, че Йордан не е попаднал случайно на пътя ни – съдбата му е била да бъде щастлив. Възрастта не е престъпление.
Руска
И все пак… старост – нерадост. На края на силите си е горката баба Руска…
Кротката лисичка така и не успя да се възстанови след туморите, които д-р Маринчева и отстрани в началото на зимата. Въпреки, че операциите бяха успешни, тя вече няма енергията да се пребори. На тихо и спокойно е в клиниката, докторите я укрепват, гледачите я глезят, но тя се изправя все по-трудно.
Дъщерята на Руска – баба Ванка (двете бяха любимите кучета на възрастна госпожа), живее с Дедко и Сара в голямата сграда. Ако някой има място у дома за тихо и спокойно старо момиче – Ванка също е в залеза на живота си, а е истински добро сърце. Би било едно прекрасно чудо да прекара остатъка от живота си обичана и на меко…
Майра
Мама Майра е изхвърлена на улицата много бременна. Объркана и уплашена, тя намира добър човек, който я взима у дома. И след броени дни – кучетата в беда са вече 5. Момичето ражда 4 прекрасни бебчета в малкия апартамент, където живеят още 2 – при това стари и болни – кучета…
Приехме ги по спешност във Фермата. Мама – с инфекция, която вече е овладяна. Бебочетата – здрави, силни и лакоми – вече имат първа ваксинка. И мама Майра вече е добре – започнахме отбиването на малките, кърми ги само сутрин и вечер.
Най-хубавата новина е, че Майра вече има осиновители, които идват да я виждат всеки ден с малката си дъщеричка. Когато отбием малчовците и подготвим мама – тя ще си отиде направо у дома!
Рижко
Докараха младия Рижко жестоко нахапан. От сериозността на раните хората бяха заключили, че е нахапан от кучета. Истината е, че ако го бяха докопали кучета – нямаше да е с нас. Рижко е участвал в бой с друг котарак – борбата за продължаване на рода е страшна.
Момчето беше прието с двойна херния и оток на меките тъкани. Вече е опериран, гълта антибиотици и се възстановява.
Кастрацията е важна не само за бездомните котки – тя е живото-удължаваща и за бездомните котараци. Раните и заразите, които получават мъжкарите в борбата за размножаване често са много тежки и костват живота им.
Тошко
Страхотно върви възстановяването на Тошко след тежката ортопедична операция, която му подарихте. Вече е в края на щадящия месец и – в значително по-добро настроение!
Тошко е много нежно и добро момче, от най-милите. Който избере да го осинови ще се радва на един истински черен диамант.
Поздрави от бебетата в карантина
Както винаги – карантинните ни са пълни с изоставени бебчета.
Шушулки, родени в дворовете на безотговорни собственици на женски кучета-пазачи.
Невинни души, захвърлени по чукарите да оцеляват както могат. А те хич не могат.
Тези очички греят и ще продължат да го правят, защото ви има, приятели.
Прегръдки от 200 фермерчета!
(Част II ще публикуваме утре)